Читать «Открадни сърцето ми» онлайн - страница 8

Мъжът я привлече към себе си. Пръстите му се заровиха в разкошната й кестенява коса.

Трябваше да се махне! Трябваше да стигне у дома преди…

— Как се казваш? — попита с прегракнал глас разбойникът. — Трябва да знам по кого съм изгубил сърцето си.

— Силвър.

— Моля?

Тя разтвори широко очи.

— Да не си французин?

Белегът блесна край плътните му устни.

— Не е твоя работа, малката. Що за име е това?

Тя не му каза повече. Щеше да бъде по-безопасно, ако той я смяташе само за прислужница.

— Силвър — повтори мъжът. — Необикновено име за необикновено създание.

За момент Сузана Сейнт Клеър забрави за злобния си зет, за бедността, която се влачеше по петите й след смъртта на баща й. Забрави дори за скъпоценните лавандулови семена, които се бяха пръснали по земята. Толкова завладяващ бе чарът на този мъж. Сега тя разбра точно как маскираният лорд Блакууд се беше сдобил с легендарната си слава на съблазнител. Трябваше да избяга, но още усещаше докосването на устните му по ръката си. Краката й бяха омекнали като портокалово желе.

— Какво ще стане, ако възстановя тези лавандулови семена, които толкова цениш?

В нея се прокрадна надежда.

— Можеш ли? О, би ли го направил?

— Мога, но срещу малък подарък.

— Какъв подарък? — попита тя.

Нотката в гласа й накара очите на мъжа да блеснат. Накара тялото му да се напрегне и пръстите му да се заровят дълбоко в нейната топла, червеникава като бренди коса. Накара го да копнее да я притегли под себе си върху тъмната земя.

Но той не го направи. Очевидно тя бе невинна. Най-известният разбойник на Норфък си каза, че все още не е паднал толкова ниско.

— Подарък? Не и брошката ти, разбира се. Едва ли можеш да си позволиш да я изгубиш, тъй като тя също трябва да е на господарката ти.

— Тогава какво искаш от мене? Гласът й го накара да се навъси.

— Нито бижутата ти, нито пък добродетелта ти, малка глупачке. Не похищавам девици.

Тя ококори очи.

— Но всички казват…

— Прекалено много вятърничави жени ми се хвърлят в краката. Те са толкова нетърпеливи да предложат телата си, когато всичко, което искам, е да ги освободя от бижутата им.

— О! Но как разбра, че аз съм? Тоест…

— Девствена ли? По руменината, която обагря лицето ти. Не е сложно за опитен мъж като мен.

В гласа му имаше горчивина и съжаление. Силвър се намръщи.

— Трябва да е голямо изпитание за тебе този див живот, изпълнен с опасности. А пък и по петите ти да се влачат влюбени жени, които само чакат да бъдат прелъстени. Едва ли е много… комфортно.

— Комфортно ли? — изсмя се мъжът. — Тук си права. Уви, тези дни но главния път се е навъдила такава паплач и всички те приписват на мене престъпленията си. Но какво би могло да знае малко създание като тебе за прелъстяване и влюбени жени?

Силвър сви рамене.

— О, не чак толкова много. Като прислужница на Сейнт Клеър си живея много тихичко.

— Радвам се да го чуя, Слънчев лъч.

Силвър онемя от нежността в гласа му. Изведнъж се почувства замаяна. Кръвта й се втурна лудешки из вените, гореща, после студена. Никога преди не се бе чувствала по този начин в присъствието на мъж.