Читать «Открадни сърцето ми» онлайн - страница 6

— Мълчи!

— Защо изобщо трябва да ти се подчинявам?

— Мълчи, казах!

Черния лорд обърна коня и заоглежда пътя, който блестеше под бледата лунна светлина.

И тогава Силвър чу чаткането на конски копита, които бързо се приближаваха.

Пистолетът бе измъкнат от ръката й за толкова кратко време, че тя едва успя да мигне. Опита се да си го вземе само за да почувства една твърда ръка върху устата си.

— Тихо сега, любима. Изглежда, че за втори път през тази нощ някой си позволява да броди из владенията ми. И бих те посъветвал да не мърдаш. Твърде прелестна си и е възможно да не те е грижа за последствията.

Силвър ахна, като почувства, че бедрото му притиска нейното.

Не го гледай, повтаряше си Силвър трескаво. Не поглеждай в очите му!

Но беше твърде късно. Тя се обърна. Беше изгубена.

Тези странни, пронизващи очи…

Докато потъваше в дълбините им, Силвър усети как сърцето й се блъска в гърдите.

Блясък сред сянка. Не беше това, което бе очаквала.

Топлина заля лицето й. Нощта се превърна в мистерия, в буря и ярост.

Пълните устни на разбойника се извиха във веща усмивка.

— Гибелна грешка, малката. Ти ме погледна в очите и това те прави моя. Тъй като всичко е вярно, моя красавице, всяка мрачна история и безмилостно деяние, в които ме обвиняват. Лорд Блакууд е извършил всички тези неща, уверявам те, така че не си и помисляй да си играеш с мен.

И сякаш за да потвърди думите си, мъжът плъзна ръце към талията й.

Миг по-късно иззад дърветата изскочиха трима ездачи. Лицата им бяха прикрити с тъмни кърпи и всеки един размахваше пистолет.

— Проклятие, къде изчезна момичето? Бих се заклел, че…

— Конят й! Ей там е!

— Не ми трябва конят, искам проклетата женска! Трябва да е тук някъде. Той се закле, че тази нощ тя ще мине по този път!

Страх стегна гърлото на Силвър. Ужасена наблюдаваше как ездачите спряха кобилата й и претършуваха чантата й. Какво правеха? Тя не носеше нищо ценно. Нищо освен…

Лицето й побеля, когато един от мъжете сряза с нож кожената й чанта. Опита се да се раздвижи, но пръстите на разбойника предупредително се стегнаха около кръста й.

— Да, храбро парче е тази кучка на Сейнт Клеър. Но дори тя не би се осмелила да броди из дяволския пустош толкова късно. Трябва да е долу под хълма. Може конят й да я е хвърлил.

Спътниците му грубо се разсмяха.

— Каква гледка, а! С вдигнати над задника поли! Да вървим да й се порадваме!

Ужасът на Силвър нарастна. Те знаеха името й. Бяха я преследвали дотук! Но защо?

— Приятели, а?

Тя поклати глава, стараейки се да отбягва изпитателния поглед на разбойника.

— Нямам представа кои са.

— Изглежда, те знаеха точно какво да търсят. Да не носиш някакво съкровище, което да е убягнало от вниманието ми?

Той бързо скочи от седлото заедно със Силвър. Девойката отметна кестенявите кичури от лицето си и се запрепъва към пътя. И тогава усети леко убождане в рамото. Обърна се и бавно се втренчи сребристото острие. Мъжът прокара рапирата около врата й, после по красивата брошка на гърдите й.

— Доста хубава дрънкулка, но едва ли е достойна за вниманието на онези главорези.