Читать «Открадни сърцето ми» онлайн - страница 3

Жената решеше дългата си тъмна коса. Беше облечена с прозрачен пеньоар.

— Ще бъде ли послушна? — попита плешив мъж. — Да не вземе да се разкрещи, като разбере какво ще и се случи.

— Не се безпокойте, тя ще бъде добре подготвена.

— Не твърде добре подготвена, надявам се — каза пияно конте със сурови черти и студени очи. — Не си заслужава да имаш момиче без борба.

— Сякаш се готвиш да спечелиш наддаването, Ренуик. Чувам, че доста губиш напоследък.

— Имам достатъчно, за да победя всеки мухльо като тебе!

— Стига, джентълмени! По-добре кажете цената затова парче в съседната стая. Триста лири? Четиристотин?

— Ами Силвър Сейнт Клеър? — провикна се плешивият мъж и се наведе напред с блеснали очи. — Нея искам!

Останалите замърмориха. Думата Силвър се предаваше от уста на уста.

— Ами да, какво става със Силвър? — попита плешивият. — За да я вкуся, бих платил два пъти по — четиристотин лири, че и повече!

Милбанк се намръщи при споменаването на красивата му балдъза. Отново и отново бе опитвал да пречупи духа й, но тя устояваше всеки път. Проклета да е арогантността й! Проклета да е красотата й, която беше истинско мъчение за него!

Но опърничавата му балдъза скоро щеше да научи кой е господарят. Най-накрая щеше да се отчае и да му се подчини, помисли си самодоволно сър Чарлз.

— Когато му дойде времето, ще наддавате за Силвър Сейнт Клеър — каза той мрачно. — А дотогава залаганията продължават. Разбира се, ако не се по-грижите да наддавате сега, няма да бъдете информирани, когато малката ми балдъза бъде изложена на пазара. И ви уверявам, че това е нещо, което много ще ви липсва, джентълмени.

Стаята бе изпълнена от пронизваща тишина. Всеки един от мъжете бе престанал да диша, представяйки си красотата на Силвър Сейнт Клеър, дрезгавия тембър нагласа й и великолепието на косата й с цвят на бренди и един-единствен сребърен кичур на едното слепоочие.

— За Бога, залагам двеста.

Един от мъжете скочи на крака и хвърли куп банкноти.

— Триста! — Лорд Ренуик го последва, не позволявайки да бъде надминат.

Тъй като залозите бясно нарастваха, сър Чарлз се облегна на стола. На устните му играеше тънка усмивка, а дебелите пръсти на двете му ръце бяха събрани.

Тази вечер стръвта, която представляваше красивата му балдъза, щеше да му донесе много пари. Скоро щеше да види надеждите й разбити и любимата й лавандулова ферма — отнета. Тогава тя щеше да му донесе дори повече от пари…

Гъста мъгла се спускаше над степта. В среднощната тишина се чуваха само пронизителните крясъци на враните и шумът на вятъра. Самотен ездач отчаяно препускаше в мрака.

Силвър Сейнт Клеър беше далеч от дома си до късно тази нощ, твърде до късно, за да мисли за безопасност и спокойствие. Тя знаеше, че трябва да навакса закъснението, пресичайки напряко през Уорингтънската гора.

Или Дяволската гора, както бе известна в тази частна Норфьк.

Пръстите й не бяха много уверени, когато докосна брошката от слонова кост на гърдите си.