Читать «Открадни сърцето ми» онлайн - страница 16

Жената въздъхна. След един бърз неуверен поглед към вътрешността на каретата, тя се обърна. Разгърна копринения шал и разкри неприлично дълбокото си деколте.

— Бихме могли да постигнем някакво съгласие, сър. Не съм против да обсъдим как да обединим интересите си, за да постигнем по-добри резултати — каза жената и сложи ръка на гърдите си.

— Наистина ли? И какво точно имате предвид, мадам?

Очите на жената засвяткаха. Изпод сведените си клепачи тя бавно огледа разбойника.

— Може би трябва да ви предложа това, милорд.

Блакууд почувства отвращение.

— Хиляди извинения, но се боя, че трябва да отхвърля щедрото ви предложение. — Той посочи с пистолета. — А сега — на земята, преди да изгубя търпение.

Лицето на жената позеленя от яд. Събирайки полите си, тя се спусна по стълбичката и се присъедини, мърморейки, към останалите.

— Чудесно! Поздравления за доброто ви поведение! — Блакууд тихо се засмя. После каза с твърд глас:

— А сега и последният ни пътник. Излизай! Тази малка драма въобще не ме забавлява.

Показа се мъж. Рединготът му беше скроен по последна мода, а блясъкът на новите му ботуши намекваше за шампанското, използвано при лъскането им. Лицето му беше издължено и надменно.

— Значи най-накрая срещнах нашия велик разбойник.

Блакууд направи ироничен поклон над главата на Дябло.

— И към кого имам честта да се обърна, сър? — попита мъжът.

— Не мисля, че името ми наистина ви интересува — бе студеният отговор.

На лунната светлина проблесна метал.

— Тук мненията ни се различават. Повтарям, към кого да се обърна?

— Ренуик, проклет да сте! Лорд Ренуик.

Устните на Блакууд се разтегнаха в призрачна усмивка.

— Предполагам, че би трябвало да съм впечатлен — каза той и се отпусна на седлото с обидна незаинтересованост. — Много добре. А сега вие, лорд Ренуик, ще се присъедините към спътниците си на земята.

Мъжът се намръщи и спусна ръка към джоба си. До главата на Ренуик се понесе тънка струйка дим.

— Неправилно решение, милорд. Ако направите още нещо от този род, куршумът ми ще ви засегне по-болезнено и никога повече няма да можете да се движите. Сега слизайте!

С ледено презрение благородникът се отправи към земята, както му бе посочено. Под наблюдателните очи на съучастника си Блакууд скочи от коня и се упъти към каретата. Прокара пръсти по кадифените възглавнички, но не откри скривалище. И тогава от сенките дойде пронизително цвърчене.

— Какво има, малкото ми?

Малка муцунка побутна ръката му, после животинчето скочи обратно на пода. Блакууд бавно проследи с пръсти дървената рамка на седалките и беше възнаграден с очертанията на вградена дъска.

— Браво! Можеш ли да го отвориш?

Вместо отговор опитоменият пор застърга парче метал, което бе леко издадено над пода. Дъската се отмести с леко скърцане, разкривайки отвор, добре прикрит под седалките. Вътре Блакууд намери два заредени пистолета, кожена чанта и кесия, в която издрънчаха златни бижута.

Чантата бе това, което най-много интересуваше Блакууд. Ренуик имаше връзки с Адмиралтейството и достъп до военна информация. Ако някога се наложеше да се пазари за живота си, тази информация можеше да се окаже много полезна.