Читать «Моята любима годеница» онлайн - страница 3

— Благодаря ви, милейди. — Адорна я беше научила на много неща и едно от тях беше как да изтъква предимствата си. Саманта прибираше платиненорусата си коса в две плитки, които навиваше на охлюви около ушите си, а краищата им събираше в хлабав кок на тила. Огромните й кафяви очи можеха да изразяват флирт или възхищение, но не разкриваха нейната интелигентност. Устните й бяха сочни и плътни — твърде плътни според нея, но Адорна й беше обяснила, че мъжете копнеят да целуват такива устни. Това се оказа вярно, макар преживяването да не се оказа нищо особено.

Фигурата й беше прекалено тънка — Саманта го знаеше и Адорна беше на същото мнение. Но имаше нещо в равната линия на силните рамене, в стройното тяло и походката, което приковаваше вниманието към нея и то обикновено в по-голяма степен, отколкото би й се искало, защото от детските си години беше научила голата истина за това как функционират телата на мъжете и жените и това знание съвсем не я беше очаровало.

Нищо от това, което Адорна беше казвала в полза на противното, не беше успяло да промени убеждението й.

— Проблемът с намирането на подходящо място за теб е свързан с предишния ти занаят. Ако не беше толкова известна — дали не е по-добре да кажа печално известна — джебчийка, сега нещата щяха да бъдат по-лесни.

— То аз саму им давъх туй, което искаха, мис. — Саманта премина на езика на детството си. — Малку приключения, малку вълнения. Кво да сторя, като им харесваше да са хвалят, че съм ги убралъ.

— Там е проблемът. — Адорна въобще не се усмихна на малкото й представление. — Ти беше добре облечена. Ти беше бляскава. Примамваше ги в тъмни улички, ограбваше ги, а на тях това им харесваше.

Саманта се отказа от кокни диалекта и се върна към книжовния английски на хората от висшето общество, който беше усвоила от Адорна:

— Това със сигурност се отнася за мъжете, но жените не бяха толкова толерантни.

— Мисля, че бях доста толерантна. Все пак не поисках да те обесят.

— И до ден-днешен не проумях защо. — Дълго време Саманта не разбираше как така Адорна беше усетила, че връвта на кесията й е прерязана, докато в течение на годините не опозна нейното безпогрешно шесто чувство и плашещата й дарба да има око за всичко, което се случва около нея.

— В теб видях нещо, което ми хареса. — Адорна се предаде и се засмя. — Напомни ми за мен самата.

— Милейди, никога не ви се е налагало да крадете.

— Не, но баща ми искаше да се омъжа както на него му е изгодно. — Адорна погледна към писмото пред себе си. — Открих разрешението на проблема ти. Трябва да напуснеш Лондон.

— Да напусна Лондон? — изкрещя Саманта и възмутено скочи на крака.

— Една дама винаги говори с модулиран глас.

Саманта се опита да възвърне контрола над гласа си, но успя само да прошепне:

— Да напусна Лондон!

— Имам писмо от полковник Уилям Грегъри, от Кумбрия.

— Кумбрия?

— Това е в Езерната област.

— Езерната област? Но това е… в провинцията!

— Да, свеж въздух — съгласи се Адорна.

Саманта направи бегло движение с ръка: Север… далече на север. И на запад. Планини. Високи, заплашителни планини.