Читать «Моята любима годеница» онлайн - страница 2

— И аз не съжалявам за това. Но в подобни случаи винаги съществуват по-дискретни начини за маневриране.

Саманта мразеше усещането, че е разочаровала Адорна — за пореден път.

— Знам. Наистина, ама наистина, знам. Всеки път се опитвам да си спомня съветите ти, но понякога така ме хващат дяволите, че се опомням, когато вече е твърде късно.

— Седни — Адорна посочи облицования в синьо кадифе стол точно до Саманта, която облекчено се отпусна в него. Преди шест години Адорна я беше спасила от съдбата, която я чакаше на улицата. През първите три години от живота си с нея, Саманта жадно попиваше всяка нейна дума, всеки неин жест, в стремежа си да стане красива и чаровна като своята спасителка. Но сега, на двайсет и две години, трябваше да се изправи лице в лице с факта, че една висока, руса потомка на викингите с ясно изразен чепат характер, никога не би могла да заприлича на излятата по съвсем друг калъп изящна и разсъдлива Адорна. Но времето, прекарано в мълчаливо съзерцание на своята благодетелка, й помогна да оцени високо острия ум, който се криеше зад глухия глас и сочното тяло на тази жена.

Най-лошата част от назидателната лекция беше минала. Сега предстоеше моментът, в който щеше да отговаря за последствията. А да отговаря за последствията й беше в кръвта. Това го беше усвоила не от Адорна, а от баща си, който още от люлката я учеше да пребърква джобове с очарователна усмивка, и тежко й не успее ли.

— Мистър Уърдлоу беше с насинено и отекло око, когато дойде тук да се оплаква. — Адорна я изгледа многозначително.

Саманта сви ръка в мършав юмрук.

— Точно това си помислих — доволно кимна Адорна. — Той нападна ли те?

— Поне се опита, след като жена му се изнесе. — Стълкновението им се беше оказало кратко и бурно; Саманта още усещаше болка в ръката си там, където Уърдлоу я беше извил. Тя потисна дълбоко в себе си ужаса, породен от кратката борба, и не би признала колко често нощем се изтръгва от хватката на кошмара с бясно биещо сърце. — Той е достоен за презрение дребен човечец.

— Висок е повече от метър и осемдесет. Повечето хора не биха го нарекли „дребен човечец“.

— Нямам предвид ръста, а характера му.

— Хм-м-м. Е, така става. Но все пак той е почитан съдия…

— Почитан?

— За момента, поне докато не пусна слух за противното, да.

— Вие сте много добра, милейди. — Саманта събра ръце в скута си и опита да си придаде скромен вид.

Очевидно опитът й се оказа неуспешен, защото Адорна заговори с по-остър глас:

— Но дори тогава, мила моя радетелко за справедливост, ще останат онези, които смятат, че една жена трябва да остане вярна на брачните клетви без значение колко покварен е съпругът й.

— Това ще са предимно мъже.

— Предимно мъже. — Адорна започна да чука с нокти по отвореното писмо пред себе си и заби поглед някъде отвъд рамото на Саманта. — Част от проблема с намирането на подходящо място за теб е фактът, че си привлекателна млада жена.