Читать «Моята любима годеница» онлайн - страница 5

— Но, милейди, локомотивът дори не ходи там! — Ако Саманта трябваше да напусне града, държеше да е сигурна, че ще може да се върне по-най бързия начин, в случай че се наложи.

— Влакът ще те закара близо до там — увери я Адорна. — Полковник Грегъри пише: „Трябва да вземе влака до Йорк и оттам да се качи на пощенската кола, която ще я откара до Хоуксмаут. Там ще се представи на ханджията, който ще й осигури превоз до Силвърмиър, където аз и нейните подопечни ще я очакваме.“

— Ето защо плаща по четири паунда седмично. — Саманта добре си представяше дивата провинция, където Адорна искаше да я заточи. — Никой нормален човек не би желал да живее в тази пустош.

— Всъщност не си права. — Адорна прегледа внимателно писмото. — Причината е в децата.

— Децата ли? — С всеки изминал миг положението ставаше все по-лошо. Саманта се опита да прочете нещичко от писмото, което беше поставено наопаки пред нея. — Какво не е наред с децата?

— Според писмото на полковник Грегъри всичко с тях е наред.

— Ако той пише, че всичко с тях е наред, можеш да си абсолютно сигурна, че нещо не е наред.

— Вярно, и аз така си помислих. Полковник Грегъри има сладки дечица в изобилие.

— Изобилие ли? Какво значи „в изобилие“? — стреснато попита Саманта.

Адорна отново погледна писмото.

— Шест деца на възраст между четири и дванайсет години.

— О, полковник Грегъри определено не си е губил времето! — Този мъж се очертаваше като пълна противоположност на онова, което Саманта би искала: надут пуяк, който търсеше гувернантка, която да се оправя със сюрията деца, докато той преследва злите бандити из дълбоката провинция. — Милейди! — тя умолително протегна длани към Адорна.

Адорна обаче свали очилата си, сгъна ги и ги остави на писалището с прецизност, която не вещаеше нищо добро за Саманта.

— Решила съм твърдо, че ти ще приемеш мястото.

О, не! Адорна рядко говореше с такава непреклонност. Разбира се, тя почти винаги успяваше да получи това, което иска, но обикновено постигаше целите си с такт и хитрост. Щом беше толкова директна, набелязаната жертва просто нямаше шанс.

— Милейди?

— Ти нанесе удар по джоба на мистър Уърдлоу, по социалното му положение и по мъжката му гордост. Тази гордост няма да намери удовлетворение, докато не съсипе напълно твоята репутация. Невъзможно е да ти намеря друго място тук, в Лондон.

— Но… но аз никога не съм напускала Лондон!

— Каквото си постелиш, на това ще легнеш. Приеми този факт. — Адорна впи поглед в питомката си. — Заминаваш за езерната област.

Със свито сърце, Саманта отговори на погледа й.

— Вече изпратих писмо на полковник Грегъри, в което му съобщавам да те очаква до две седмици — побърза да добави оживено Адорна. — И още нещо, Саманта.

— Да, милейди?

— При никакви обстоятелства не разкривай на полковник Грегъри истината за минало си. — Адорна сключи ръце и се облегна с лакти на писалището. — Разпитах за него и се оказа, че той е добър и почтен човек, но не е толерантен.