Читать «Джейн Еър» онлайн - страница 66

— Моля, насам, мадам — каза момичето и аз го последвах: прекосихме правоъгълен коридор с високи врати на всяка стена и то ме въведе в една стая, където блясъкът на огъня в камината и светлината на свещта отпърво ме заслепиха, тъй като цели два часа бях стояла на тъмно и очите ми бяха свикнали с мрака; след малко пред мен се разкри приятна, галеща окото картина.

Малка уютна стая; кръгла маса до ярко пламтящия огън; старомодно кресло с високо облегало; в него седеше дребна, възрастна дама — най-спретнатата, която бих могла да си представя, с вдовишко боне, черна копринена рокля и снежнобяла муселинена престилка: мисис Феърфакс, точно както си я представях, само че по-малко внушителна и с по-благ вид. Тя плетеше, голяма котка седеше кротко в краката й. Казано накратко, нищо не липсваше за една образцова тиха домашна обстановка. Едва ли можеше да се очаква по-окуражаващ прием за нова гувернантка; той не бе нито тържествен, за да ме затрудни, нито официален, за да ме смути. Когато влязох в стаята, възрастната дама стана от мястото си и веднага, с усмивка на уста, се упъти към мен да ме посрещне.

— Как се чувствувате, мила? Боя се да не сте изморена от пътуването — Джон кара много бавно. Сигурно ви е студено; елате до огъня.

— Вие сте мисис Феърфакс, нали? — казах аз.

— Да, аз съм; но моля, седнете!

Тя ме отведе до креслото си, после свали шала и шапката ми, при което аз я помолих да не си създава труд.

— О, моля ви се; та ръцете ви са вдървени от студа. Лия, направи малко негус и два-три сандвича — ето ти ключовете от склада за продуктите.

И мисис Феърфакс извади от джоба си голяма връзка ключове и я предаде на прислужницата.

— А сега седнете по-близо до огъня — додаде тя. — Багажът ви е с вас, нали, мила?

— Да, мадам.

— Ще кажа да го отнесат във вашата стая — рече тя и бързо излезе.

„Държи се с мен като с гостенка — казах си аз. — Не се надявах да ме посрещнат така; очаквах само студенина и суровост: чувала съм, че се отнасяли с гувернантките много по-зле. Но не бива предварително да се радвам.“

Мисис Феърфакс се върна; вдигна сама плетивото и две-три книги от масата, за да направи място за подноса, който Лия донесе, а после пак сама ми сервира закуската. Изпитах известно смущение — за пръв път ставах предмет на толкова голямо внимание, и то проявено от жена, която ми дава работа и стои по-високо от мен; но тъй като тя очевидно не смяташе, че върши нещо нередно, аз реших да приема спокойно любезността й.

— Ще имам ли удоволствието да видя мис Феърфакс още тази вечер? — попитах аз, когато започнах ла се храня.