Читать «Джейн Еър» онлайн - страница 36
Шарлот Бронте
Като прескачах скамейките и се провирах под масите, аз се приближих до една от камините; там зърнах Бърнз — тя бе коленичила мълчаливо до високата решетка на камината и не обръщаше внимание на нищо, което ставаше около нея, задълбочена в една книга, която четеше на слабата светлина на жарта.
— Това пак ли е „Раселас“? — попитах аз, спряла зад нея.
— Да — отговори тя, — ей сега я свършвам.
След пет минути Бърнз затвори книгата. Аз се зарадвах.
„Сега — помислих си — може би ще успея да поговоря с нея“ — и седнах до момичето на пода.
— Как е малкото ти име?
— Хелин.
— Отдалеч ли пристигна тук?
— От север, чак от границата с Шотландия.
— Ще се върнеш ли някога пак там?
— Надявам се, макар че никой не знае какво му носи бъдещето.
— Сигурно ти се иска да напуснеш Лоуд.
— Не. Защо? Изпратили са ме тук, в Лоуд, за да получа образование; какъв смисъл има да си отивам, без да съм постигнала тази цел?
— Но онази учителка — мис Скачърд — е жестока към теб!
— Жестока ли? Ни най-малко. Тя е само строга: не обича моите недостатъци.
— А аз на твое място щях да я намразя; и не бих й се подчинявала: ако ме удари с онзи сноп пръчки, ще го изтръгна от ръцете й и ще го счупя пред очите й!
— Аз пък мисля, че няма да направиш нищо, ако пък направиш, мистър Брокълхърст веднага ще те изключи от училището. Каква болка ще причиниш с това на близките си! Много по-добре е търпеливо да понесеш обидата, от която ще страдаш само ти, отколкото да извършиш необмислена постъпка, която ще огорчи всички твои близки. Пък и Библията ни учи да отвръщаме на злото с добро.
— Но нали е унизително да те бият с пръчки или да те изправят сред стаята пред толкова хора? И при това ти си голямо момиче! Аз съм много по-малка от теб, а не бих понесла това.
— И все пак си длъжна да понасяш всичко, щем се налага; само глупавите и слабоволевите казват, че
Слушах я с изумление: не можех да разбера това верую на търпеливостта, а още по-малко — да си обясня или одобря снизхождението, с което Хелин се отнасяше към своята мъчителка. И все пак се досещах, че Хелин Бърнз вижда нещата в някаква особена светлина, непонятна а мен. Допусках, че може би тя е права, а аз греша, но нямах намерение да се задълбочавам в това и отложих размишленията си за по-подходящо време.
— Ти казваш, Хелин, че си имала недостатъци. Какви са те? Ти ми изглеждаш много добра.
— Запомни от мен, че не трябва да съдиш по първите впечатления: мис Скачърд казва, че съм немарлива — и действително никак не умея да държа вещите си в ред; аз съм нехайна; не изпълнявам правилника; чета книги, когато трябва да си уча уроците; върша всичко безсистемно; понякога говоря като теб, че