Читать «Картината» онлайн - страница 3

Докато седеше сам, Ибън се почувства малко изоставен от човешката раса като цяло. „Но тази вечер, помисли си той, аз ще бъда центъра на вниманието. Всички те ще гледат към мен на голямото събиране. Добре, значи аз ще бъда дядо Коледа.“ В известен смисъл това беше доста освобождаващо. Щеше да се прави на глупак, а всички щяха да мислят, че е сладък. Той обичаше да танцува, като размахва торбата си, пробивайки си път с викове през тълпата.

Беше Бъдни вечер и почти всички бяха в добро настроение. Всъщност, хората бяха добри един към друг по целия свят. Коледа е идеалното време да се помириш с някого, независимо от каква религия си. „Хм-м, — чудеше се той, — дали дамата със счупения крак би приела коледно венче от мен. Едва ли — реши веднага, като заби щеките си в снега и тромаво се оттласна в посока към кабинките. — Дий“, промърмори той. — „Дий!“.

Ибън свали ските от краката си и ги метна на рамо, нареждайки се на опашката. Пътешествието до върха продължаваше повече от петнайсет минути. Това беше единственият лифт, където трябваше да си свалиш ските. Кабинките бяха закрити и в тях се пътуваше с още петима човека, седнали един до друг. Понякога те разговаряха, подслушваха чужди разговори или бяха потънали в собствените си размисли, предизвикани от невероятната красота на планините.

Докато Ибън чакаше следващата кабинка да се обърне, той установи, че ще бъде сам самичък в нея. Зад него нямаше никой. Ставаше късно. Хората се насочваха към питиетата си, за някоя топла вана и масаж или да се приготвят за вечерните си дейности. Много от тях щяха да бъдат на луксозното празненство довечера, очакващи неговата славна проява.

Ибън неспокойно пусна ските си в страничния джоб на кабинката и тромаво се настани вътре. Винаги го беше страх, че няма да успее да се качи, когато кабинката се устреми напред, или пък, че ще падне и ще трябва да изключат лифта, за да може да стане. Той не помнеше вече колко пъти му се беше случвало това на влековете, където на слизане трябваше бързо да се изтласкаш от седалката надолу по склона. Обикновено склонът беше стръмен и Ибън на няколко пъти се беше изтърсвал по корем. Един от операторите на влека му беше препоръчал да иде да се пързаля на Тайхак, пистата за начинаещи, която била малко по-надолу.

— Много по-лесно е, Ибън — му беше казал.

„Е, добре, но това е свободна страна“, бе си помислил той и беше потеглил. Освен това обичаше да обядва при Бони.

Ибън се настани и се изтегна настрани в кабинката. По този начин виждаше отгоре скиорите, летящи по стръмните писти и в същото време се наслаждаваше на чара, който предлагаше градчето Аспен малко по-надолу — парче земя, осеяно с покрити от сняг къщички от дърво и тухли, закътани под крилото на заобикалящите ги планини. Когато пътуваш с други хора в кабинката, трябва да седиш с лице напред или назад.