Читать «Картината» онлайн - страница 5

Ибън се беше промъквал в много такива имоти, след като изключеше алармата, докато пазачът седеше в апартамента си над гаража, пиеше бира и гледаше борба в кал по телевизията. Беше решил, че единственият начин поне да се приближи отново до хубавия живот, бе да стане пазач. Разбира се, най-изпитаният метод беше да се ожени за пари, но засега такива перспективи нямаше.

Да изглежда абсолютно незабележимо беше страхотно предимство, докато Ибън живееше извън закона. Средният ръст, безцветната коса, кафявите очи и нормални черти бяха кошмар за полицейските скицьори. Рогови или без рамки очила, цветни контактни лещи, множество разноцветни оцветявания на косата допринасяха за промените на външния му вид и му даваха възможност да избягва полицията толкова дълго време. Сега беше сложил няколко килограма отгоре, с които не се гордееше, но поне не се тормозеше да мисли как да ги свали.

Беше спечелил медал за актьорско майсторство в осми клас, в ролята на третия мъдрец в коледната постановка на училището, а после, по ирония на съдбата, беше играл, на майтап, разбира се, Артфул Доджър в „Оливър Туист“. „Ентусиазираният ни директор изобщо не трябваше да вика магьосника Хлъзгави Пръсти, за да ме учи на всички тези трикове — често си мислеше Ибън. — Става прекалено лесно да отървавам хората от бижутата им.“ След арестуването, получи една единствена възможност да упражни актьорските си умения — в ролята на Дядо Коледа пред децата на съквартирантите си на ежегодното семейно коледно тържество.

„Което ме доведе до това, което съм днес,“ помисли си Ибън, поглеждайки надолу. Пистата, до преди малко осеяна със скиори, сега беше почти пуста. Облаците, долетели само за няколко минути, се разтвориха и започна да вали сняг. Дебелият снежен прах веднага замъгли върховете на планините на хоризонта.

Ибън започна да си тананика „Снежният човек Фрости“. Беше прекрасно. Щеше да се спусне още веднъж, след това да отиде в къщи и да се приготви за голямата си нощ. Бързо промени мелодията на „Дядо Коледа отива в града“.

На върха Ибън слезе, грабна ските си и се затътри до мястото, където хората хвърляха ските на земята и се приготвяха за спускане. Ибън си сложи очилата, за да предпази очите си от валящия сняг. „Някой ден ще стана велик скиор, помисли си той. Засега съм доволен, че няма други хора наоколо и имам достатъчно място.“

Потегли надолу, внимателно правейки завои наляво и надясно, като упражняваше ралото, което засега беше най-безопасния метод на спускане за Ибън, и през цялото време си повтаряше инструкциите, които беше научил от видеокасетата „Дори и ако можете да карате“. Той я беше гледал отново и отново в уединението на стаята за гости в дома на Ууд, където бе пазач и където живееше. Беше толкова щастлив като си намери тази работа.