Читать «Картината» онлайн - страница 2

Богато украсената златна рамка все още си беше на мястото, увиснала безполезно, лишена от способността си да украсява произведение на изкуството. Вместо да огражда картината на Бийсли с железопътната гара във Вейл през деветнайсти век, сега тя декорираше грубите сиви камъни на масивния комин.

— Случило се е отново — изстена Джуд. — Тоя скапан Койот ни изпревари.

ГЛАВА ПЪРВА

АСПЕН

Събота, 24 декември

Ибън Бийн обичаше да кара ски. Магията, радостта, вълнението от ските го наелектризираха. Караха го да се чувства свободен. А това беше много важно за човек, прекарал пет години в пандиза. Скиорските писти на курорта Аспен, с техните обширни гледки към заобикалящите ги Роки маунтинс, истинската същност на природата, с цялото й величие и красота, го караха да се чувства добре. Отразяваше се добре и на нервната му система, в сравнение с клаустрофобичната гледка, която беше имал от долния нар на малката си килия. Винаги бе заспивал с тормозещата тревога, пропиваща дълбоко в съзнанието му, че тромавият му съкилийник ще изкриви рамката на леглото, издържала тежестите на множество престъпници, до критичната й точка.

„Оттеглям се за сън сега,

и нека Господ пази моята душа.

Ако ме смачкат, докато аз спя,

да вземе Господ моята душа.“ — се беше молил той всяка нощ, в продължение на пет от своите петдесет и шест години.

Откакто го освободиха, у Ибън се разви неутолима любов към природата през всичките сезони. Нито дъждът, нито кишата, или пък тъмнината на нощта можеха да изтрият усмивката на лицето му, стига да не беше заобиколен от телена ограда. Дори изхвърлянето на боклука се бе превърнало в забавление.

Разбира се, това, че Ибън обичаше ските, не означаваше, че беше добър скиор. В интерес на истината, той дори не беше добър. Миналата седмица бе изгубил контрол над ските си и се беше проснал на пътя на някаква колежка-скиорка. Тя отчаяно се бе опитала да го избегне, но в крайна сметка завърши с падане и болезнено счупване на крак. Фактически, счупен на две места. Ибън бе наблюдавал как спасителите внимателно я бинтоват и я качват на шейна, опитвайки се да преглътне обидите, които жертвата сипеше по негов адрес. „Е, добре“ — мислеше си тогава. — „Понякога е здравословно да намериш отдушник на яростта си“.

Той се опита да заглади положението. Но разбра, че цветето, което беше избирал поне петнайсет минути и лично бе занесъл в болницата, било изхвърлено на минутата, когато тя прочела картичката. Можеше да разбере и това. Да се влачиш в продължение на шест седмици в гипс, наистина не беше забавно.

„Тази седмица явно ще е забавна“ — реши Ибън, когато направи първото си спускане за следобеда в планината Аспен. Беше му отнело малко повече време от обикновено да се спусне до долу. Беше спрял за следобедна закуска. При Бони, оживеният ресторант на пистата, подобен на столова, бе наблъскано със скиори, нетърпеливи да напълнят търбусите си след тежката работа. Това беше едно от малкото места на планетата, където известни личности се бутаха на опашката за обяд, всеки със своя собствен поднос. Ибън се беше завъртял около масите за пикник на площадката отвън, където скиорите, облечени в модни ски-екипи и слънчеви очила, се тълпяха, за да видят или бъдат видяни, докато ръфат това, което си бяха избрали за ядене.