Читать «Картината» онлайн - страница 21

Ибън се опита да диша дълбоко. Чувстваше, че главата му се замайва, сякаш се отделяше от действителността, носейки се над собствената си, окована с белезници душа. „Това не може да е вярно, мислеше си той. Те вероятно ще ме убият. Защо не го направят веднага? Може би защото ще трябва да стоят тук с трупа ми. Като откраднат картината на Жералдин, ще офейкат веднага от града. Едва ли ще искат да ме вземат със себе си. Но няма да ме оставят и тук, за да разправям после за тях. Така че …“

Ибън се опита да спре мрачния ход на мислите си.

Опитвайки се да бъде оптимист, той прошепна на себе си.

— Ако оживея до четвъртък, може би ще намеря начин да се измъкна оттук. Господи, какъв начин да прекараш Коледа.

ГЛАВА ОСМА

„Не е това, което очаквах да намеря в къщата на Кендра в Аспен през коледния следобед“ — помисли си Реган. Това й напомни за приказката за трите мечки. Ибън го нямаше, но присъствието му беше навсякъде. След като Кендра се обади на познатите му Бък и Дейзи и докато чакаха пристигането на полицията, те бяха започнали за оглеждат къщата.

— Някой е спал в леглото за гости — каза Кендра, а гласът и пръста й трепереха в унисон, докато осъзнаваше, че освен че е ограбил картините й, икономът се е възползвал и от удобствата на стаята за гости.

Всичко стояха в обширната стая. Очевидно Ибън се беше чувствал доста комфортно. Върху огромното легло бяха разпилени няколко книги за каране на ски. Телевизорът беше изместен, така че да се вижда по-добре от леглото. Възглавниците бяха удобно изправени и на една ръка разстояние, върху ръчно изработеното нощно шкафче имаше флакон „Викс“ и кутия със салфетки.

— Ибън обичаше аромата на „Викс“ — каза равно Кендра. — Той ми каза, че един от малкото му хубави спомени от сиропиталището бил, когато бил болен, да лежи в креватчето си и да вдишва миризмата на освежителя. Това го карало да се чувства обичан.

— Щях да му купя освежител за собствената му стая — изгрухтя Сам и вдигна купчината нагънати приключенски и криминални списания на пода. — Трябваше да опозная по-добре това приятелче — отбеляза с отвращение.

— Изглеждаше толкова надежден — изпротестира Кендра. — Той каза, че искал да се грижи за хубава къща, защото никога през живота си не е имал възможност да живее в такава. Струва ми се почти невъзможно да е направил такова нещо.

„Май ще се наложи да им кажа“, помисли си Реган нещастно. Тя се беше запознала с Ибън, когато той работеше за Луис в Лос Анжелис преди две-три години и го бе харесала. Тогава Луис се занимаваше с доставките. Но тя знаеше също, че Ибън е прекарал пет години в затвора за кражба на бижута. Когато Луис й бе казал, че е препоръчал Ибън за работа при Кендра, Реган не беше обърнала внимание на предупредителния глас в съзнанието й, който й казваше, че Кендра трябва да знае за миналото на Ибън. Сега, когато картините, които Кендра обичаше толкова много, бяха изчезнали една след друга, чувството за вина у Реган се засили. Тя почувства, че някой я докосва по ръката.

— Реган, какво става? — прошепна Нора. — Изглеждаш така, сякаш си видяла призрак.