Читать «Картината» онлайн - страница 23

— Бях започнала да си мисля да му вдигна заплатата — въздъхна Кендра. — Той беше толкова мил. Знаеш ли, погледнах в хладилника. Той е купил някои неща — тя погледна към Реган и поклати глава. — Реган, ако бях на твое място, бих ти казала. Луис е друго нещо. Говореше за Ибън по такъв начин, сякаш той беше неговият отдавна изгубен брат.

Офицер Мейдън отвори една тетрадка и започна да обсипва Реган с въпроси.

— Под какво име се представяше той? Това истинското му име ли беше? В кой затвор е лежал?

— Беше в затвора в щата Ню Йорк. Мисля, че това е истинското му име, но, всъщност, не знам със сигурност.

— Ще говоря с този Луис. Какъв приятел! Да ти пробута затворник — измърмори ченгето.

Дълбоко замислена, Реган се запъти към банята и започна да я оглежда. „Тази баня е по-голяма от моя хол“, мислеше си тя. Всичко беше с цвят на кайсия. Имаше голяма вана с подводен масаж, отделен душ с блестяща стъклена врата, тоалетна, разположена отстрани, с изглед към снежните планини в дясно от задния двор и огромен плот с две мивки и огледало, покриващо цялата стена. „Човек би могъл да кара тук курс по аеробика“, помисли си Реган. Чифт големи черни ботуши с коледни звънчета стояха под плота върху зелена кърпа.

— Вижте това — обади се тя, като ги взе и ги занесе в спалнята. — Това не са ли ботушите, които човек би носил в ролята на Дядо Коледа? Изглеждат като че са лъснати и готови за употреба. Дори имат и звънчета. Но няма и следа от остатъка от костюма.

— Можем да проверим в апартамента му — каза полицайката, офицер Уеб, и отвори вратата на гардероба. Вътре висеше мъжка хавлия. На пода лежаха няколко ярки найлонови ризи. Имаше и няколко захвърлени закачалки. — Изглежда така, сякаш някой си е тръгнал, бързайки оттук.

„Би могло да си помислиш, че човек, който обича толкова своя «Викс», би донесъл и любимата си хавлия. Хората се привързват към хавлиите си, така както децата се привързват към бебешките си одеалца и спят с тях, докато не се превърнат в дрипи и ги изхвърлят само ако някой роднина им подари нови“, мислеше си Реган.

Нора беше скръстила ръце и погледът й беше замислен.

— Може би се е върнал тук, след като е посетил семейство Грант и после е офейкал.

— Това би било много рисковано — каза Реган. — Ако бяха открили веднага, че картината е изчезнала, те са знаели кой е бил в ролята на Дядо Коледа и това е първото място, където биха го потърсили.

Офицер Мейдън кимна в съгласие.

— Точно така, госпожо.

„Мразя да ме наричат «госпожо»“, помисли си Реган. Тя все още държеше грубите ботуши на Ибън в ръцете си.

— Ако, както изглежда, той е напуснал къщата по собствено желание, мисля, че изглежда малко странно, че не си е взел и ботушите.

— Много често, когато престъпниците бързат, правят глупави грешки — каза офицер Мейдън лаконично. — Аз лично не бих взел ботушите със звънчетата, ако исках да изляза бързо и да изчезна.

Реган беше развълнувана. Цялата история й се струваше подозрителна и тя беше решена да разбере какво, по дяволите, се беше случило. Когато се запозна с Ибън у Луис, в Калифорния, той й беше казал колко му харесва да бъде иконом. „Аз си живея в къщата докато собствениците ги няма и получавам пари, за да я поддържам“. Когато Луис й разкри миналото на Ибън, тя го беше попитала защо го е препоръчал на Кендра.