Читать «Картината» онлайн - страница 19

— Това само идва да покаже какво се случва, когато престанеш да се тормозиш за това — поучаваше винаги Дейзи нетърпеливите си да станат майки клиентки.

Дейзи и Бък дадоха на децата си имената, които бяха избрали отдавна, когато бяха решили, че е вече време да продължават рода си.

Бък стана и отиде да вземе едно стръкче целина от плота.

Дейзи оправи назад черната си коса.

— Около шест — отвърна тя. Не се беше променила много от хипарските си години. Винаги казваше, че не знае какво би направила с всичкия този лак и гел, които някои жени слагаха на косите си. Да не говорим, че аерозолните опаковки съсипват озонния слой.

Телефонът на кухненския плот иззвъня. Бък го вдигна.

— Весела Коледа.

Ида се обърна към Дейзи.

— Той не трябва да говори така. Ами ако се евреи?

— Не се тревожи за това.

— Весели празници би било по-приемливо …

Дейзи каза на майка си да мълчи, когато видя разстроеното изражение на лицето на Бък.

— Кендра, не съм говорил с Ибън от няколко дни. Когато го видях в петък, ми каза, че ще ходи малко извън града да пазарува.

— Кой е Ибън? — попита Ида.

— Един наш познат иконом — прошепна Дейзи. Накрая не се стърпя и попита. — Бък, какво е станало?

Бък покри слушалката с ръка.

— Кендра и Сам току-що пристигнали в града заедно с някакви гости. Картините им ги няма, Ибън го няма и няма никакви следи от взлом.

— И-ха! — възкликна Дейзи.

— Кендра Ууд е чудесна актриса — каза Ида. — Кои са гостите й тази седмица? Някой известен? Ако е така, бих желала да взема автографа му.

ГЛАВА СЕДМА

Ибън беше прекарал ужасна нощ. И като си помислиш само, че беше Бъдни вечер. Просто не беше честно. Той си знаеше, че никога не трябва да се доверява на стария господин Гладък. По дяволите, Джуд никога не се е държал добре с него по времето на тяхното затворничество. Защо ще се променя сега? „Ако си бях сложил мислещата шапчица, щях да се досетя. Леопардът често сменя мишените си преди да нападне. А сладката малка Уилийн? Чакай малко. Хватката й беше доста здрава, когато му извиваше ръцете назад, докато помагаше на Джуд да му сложи белезниците“. Джуд знаеше, че Ибън има пръсти на фокусник при свалянето на бижута и затова омота с въже китките му и ги завърза с двойни възли.

Ибън беше не само уплашен, но и тъгуваше за къщата на Кендра. Когато помисли, че дори и да успее да се измъкне жив оттук, едва ли щяха да го възстановят отново на работа в къщата, очите му се напълниха със сълзи. Не и след като Кендра вече беше разбрала, че докато ги няма той се е възползвал от всички малки удобства, които къщата предлага. Като например да спи в стаята за гости.

„Само, ако …“ — помисли си той. Ибън знаеше, че най-болезненото нещо, което човек може да направи, е да започне да мисли за всичките „само, ако“ в живота си. Почувства се отново както в онези безкрайни часове в затвора, когато не знаеше какво да прави със свободното си време. Само ако полицейският комисар не го беше наблюдавал тогава. Само да беше измил ваната. Само ако беше роден с естествената дарба да прави толкова много пари. Само ако беше роден в семейство, което да го желае. „О, стига! Не е необходимо да се самоизмъчвам. Джуд и Уилийн са виновни за всичко“.