Читать «Много гот» онлайн - страница 20

— Той си има приятелка — разказа Ана на Хари. — Тя обаче е ужасна. Млада и тъпа — добави и думите й прозвучаха съвсем като в едно от дискусионните предавания в сряда, а той едва се сдържа да не се изсмее.

— Кажи ми какво мога да направя? Нали разбираш, за да ги събера заедно — бе попитала отново Ана.

— Нищо — предупреди я Хари. — Ако това е истинска любов, единствената и неповторимата в живота, която възпламенява хората, те ще се осъзнаят някой ден и сами ще разберат грешката си.

— Ами ако само единият се осъзнае? — бе попитала тя.

— Значи не е било писано да стане. — Кръц, кръц. — Двама са били влюбени, а после всичко между тях се разпада, нали така?

— А няма ли начин аз да им напомня, че все още се обичат?

— А ти откъде си сигурна?

— Аз съм им дъщеря. Разбирам ги тези работи. — Бе скръстила ръце, а след това ритна с крак стената.

Затова сега се опитваше да напомни на баща си за нощта, когато за пръв път бе срещнал Ив.

— Как се запознахме ли? — повтори той въпроса й, — Но ти знаеш как, нали? Както и да е, това беше много отдавна.

За момент Ана си помисли, че той ще стане, че шансът ще отлети. Затова побърза да добави:

— Знам първите думи, които си й казал — опита се да го подтикне.

— Знаеш ли ги наистина?

— Да, тя ми ги каза, отдавна. „Вярваш ли в любовта от пръв поглед, или да мина покрай теб отново?“

Ана се разсмя и Джозеф усети как се изчервява.

Отчасти защото се почувства неловко от тези си думи, отчасти защото отново се върна в претъпкания тесен джаз клуб… преди десет години… когато за пръв път зърна Ив, и съживи момента, в който отиде да поговори с нея, гърлото му необяснимо защо пресъхнало, а коленете трепереха толкова силно, че усещаше как се удрят.

Тя се бе облегнала на бара, малкото й дупе бе щръкнало, и навиваше на пръст дългата си руса коса, а той бе успял да види само едната страна от лицето й, но изражението бе възпламеняваща смес от замечтано спокойствие и готовност за лудории.

Докато я доближаваше, разбра, че тя е поне десет години по-възрастна, отколкото изглежда отдалече, и това го уплаши още повече, но в същото време го възбуди. Никога не бе изпитвал подобно чувство. Докато се приготвяше да каже намисленото, иронично, разбира се, бе убеден, че това е coup de foudre ((фр.) — любов от пръв поглед, — Б. пр.) (по това време бе студент по френска литература и философия). Поне от негова страна това бе любов от пръв поглед.

Глава 5

— Вярваш ли в любовта от пръв поглед, или да мина покрай теб отново?

Тя се бе изсмяла шумно и бе огледала красивото лице, обрамчено от отдавна неподстригвана тъмна коса. Той бе неприлично млад. Както и останалите в този задимен тъмен нощен клуб, където я доведоха най-добрата й приятелка Джен, съпругът на Джен, Райън, и още две приятелки от службата.

Джен и Ив очакваха с нетърпение редките случаи, когато излизаха, купуваха си сладурски впити блузки, ново червило, лъскави сенки за очи от търговския център и преглеждаха всички клубове, които се рекламираха, за да си изберат някое хубаво местенце.

Момчетата на Ив бяха в къщата на Джен и щяха да останат да спят при нейните синове с осигурена бавачка, така че петимата възрастни се натовариха в една кола и се отправиха към купонджийската улица в Айлингтън.