Читать «Много гот» онлайн - страница 19

— На двайсет и седем — изсъска му тя.

— Извинявай. — Погали я по рамото, за да я успокои, и отиде да види дъщеря си.

— Добро утро, слънчице — поздрави я той щом влезе при нея.

— Добро утро. — Получи една от редките пленителни усмивки на Ана.

Седна на канапето до нея и я притисна до себе си. След това забеляза, че видеото свети, взе дистанционното от ръката й и включи касетката. Ив се смееше и държеше все още непроходилата Ана.

— Просто си спомнях какво е било — опита се да обясни небрежно Ана.

Джозеф се засмя на малката смешна деветгодишна госпожица, която бе измислила подобни думи.

— Ти беше страхотно бебе — каза. — А сега си страхотно момиче.

— Тате?

— Да?

— Защо двамата с мама не се държите по-добре един с друг?

— А ти защо не се държиш по-мило с Мишел? — засече я той, но бе истина, че двамата с Ив бяха навлезли в доста труден момент от отношенията си.

Ана прецени, че е най-добре да не обръща внимание на забележката за Мишел, и продължи.

— Толкова е… детинско — обясни му тя. — Ти си толкова добър с мен, мама също. Защо се държите като глупаци, когато сте заедно? Да знаеш само колко ме натъжавате.

— Извинявай — каза Джозеф и я гушна още по-близо до себе си. — Ще се държа по-мило с майка ти.

— Обещаваш ли?

— Обещавам.

Добре, значи си имаше първа стъпка във всяко сдобряване, а тук се оказа прекалено лесно. Сега идваше ред на втора стъпка.

— И всъщност Мишел не ми харесва особено — призна тя. — Намирам я за досадна.

В гласа му се прокрадна раздразнение.

— Би ли опитала да си по-мила заради мен? Моля те, миличка, защото на мен тя много ми харесва.

— Хм. — Налагаше се да действа бързо, преди баща й да е решил, че обича Мишел или нещо не по-малко противно.

— А вие с мама как се запознахте? — попита тя, очевидно решила, че щастливите мигове в миналото са много важна част от възстановяването на една връзка. Имаше дори книга по въпроса — „Направете брака си по-щастлив“, която купи за петдесет пенса от една сергия за книги втора ръка на пазара.

— Не си още малка за това? — бе попитал продавачът.

— За една приятелка е — отвърна спокойно и подаде петдесетте пенса, а след това скри книгата в чантата, за да не я види майка й, застанала на сергията за зеленчуци с Роби. Освен това бе обсъдила въпроса надълго и нашироко с приятеля на майка си, на когото доверяваше много неща, фризьора Хари.

— Как според теб мога да събера отново родителите си? — го бе попитала тя, докато той разресваше дългите й мокри къдри.

— Ха! — беше се засмял той, а след това сви рамене. — Amore! Ти питаш мен за amore? — Защото макар и да бе роден и израсъл наблизо до Майл Енд Роуд, той обичаше да подчертава „италианското у мен“, наследено от отдавна починал дядо.

— Според мен тя все още го обича — отбеляза Ана, докато наблюдаваше как гребенът се изплъзва в края на косата й.

— За нея вратата е все още отворена. Още не си е намерила друг, може би просто защото не иска да си намери друг. — Сви рамене. — Но той? Не съм сигурен, че може да излезе нещо.