Читать «Много гот» онлайн - страница 161

— Така ли трябваше да направя? — Лицето му се отпусна. — Добре… Нали правилно те разбрах? Да те целуна ли сега? Ще има ли смисъл?

— Аха, много ще бъде добре да ме целунеш сега.

Наведе се към нея и много леко я целуна по върха на носа.

— Толкова много ми липсваше — призна. — Всеки ден.

— И нощ — добави тя и се приближи, за да го целуне по устните, прегърна го и се остави в ръцете му, остави се да се влюби в него, да се влюби до полуда.

Вкусът му бе същият, какъвто го помнеше, мирисът му бе същият, усещането да бъде до него, и то бе същото, както в най-красивите мечти.

Целувката най-сетне прекъсна и двамата се погледнаха, съвсем отблизо, носовете им почти допрени. Огромни разширени зеници се вглеждаха в нея.

— Ела навън с мен — подкани го тя и го поведе за ръка през вратата на кухнята към градината.

И там, под най-високите палми, притиснати в решетката, по която се катереше грахът, те започнаха да се целуват отново. Отново и отново. Той бе съвършен. Ив прекара пръсти през косата му, притегли го до себе си, нетърпелива да почувства отново цялото вълшебство, което едно време съществуваше между тях. Как бе могла да живее без това? Как бе живяла без него?

Халатът й се свлече в краката и тя се опита да разкопчае копчетата на ризата му, бързаше, ближеше го и го целуваше по мекия солен врат, дърпаше ципа му и усети как той я обгръща с ръце.

Едва когато бе в нея, телата им притиснати едно до друго, докато се движеха напрегнато, тя се осмели до отвори очи.

— Всичко е наред — прошепна в ухото му. — Всичко е наред.

Говореше за нещо конкретно — че вече не ги очакваха изненади като бебетата, но това „всичко е наред“ се отнасяше и за другите неща. Бе необичайно и много познато, ново и напълно естествено да се люби отново с него. Нейният мъж. Лицето му бе притиснато до врата й. Той бе единственият. Познаваше този задъхан звук, който издаваше. Любовта на живота й. Ръцете му бяха на бедрата й и я движеха, докато не усети, че ще се пръсне на късчета под него, прилепила уста и нос в косата му. Точно така трябваше да бъде. Така умееше да си проправи път към него.

Джозеф чуваше само как кръвта пулсира в ушите му, когато бе на ръба. Бе се изкачил на върха на една планина и се прехвърляше от другата страна, за да се остави да падне стремглаво надолу.

— Свършвам… свършвам… Ив — въздишаше в ухото й той.

— Дааа — извика в екстаз тя.

— Господи… представа нямаш. — Искаше му се да й каже колко е хубаво да усети, че отново свършва. Последният път бе толкова отдавна. Да усетиш напъна и облекчението! — О, Боже — успя да изрече едвам. Все още не му се искаше да отваря очи. Земята се въртеше и той се връщаше бавно на нея.

Облегна се на смачканите грахови стебла и си каза, че сигурно е изцапал новия си костюм така, че нямаше да може да го изчисти, но пък, по дяволите, на кого му пукаше?

— Ей, прекрасни — прошепна Ив и той отвори очи към усмихнатото лице, притиснато към неговото.

— И ти свърши, нали? — попита.

— О, да — кимна тя. — Но сексът не е всичко, както знаеш. — Тих смях отекна в гърлото й.

— Не, но е много добро начало.