Читать «Много гот» онлайн - страница 158

Той бе подържал бебето в скута си и бе погалил мократа копринена коса, прекалено развълнуван, за да каже и дума.

Съвършеният родител. Кофти съпруга. Думите на Денис все още звучаха в ушите й. Беше я заболяло много, защото до известна степен бяха истина. В живота й нямаше място за партньор, защото тя не бе искала да има. Беше си казала, че не може да понесе загубата на още една любов.

Натисна газта по-силно, бръмммм, пътят беше празен, но колата не можеше да вдигне повече от сто и петдесет. Ако полицията я спреше сега, нямаше много да й се зарадват.

Когато стигна в чакалнята пред родилното, след като бе тичала по дългите коридори със заспалото дете на ръце, Дийпа и Том вече бяха заедно с Джен в родилната зала.

— Всичко върви добре — успокои я сестрата на рецепцията. — Първата фаза е доста бавна при нея, но се справя добре. Сега само трябва да се чака.

Ив бе изпила половината чаша от отвратителния чай на болницата, когато с удивление забеляза Джозеф и много бледата Ана, все още в розовото сари, стиснала го за ръка.

Тъкмо се опитваше да обясни на сестрата защо е тук, когато Ив се приближи да ги посрещне.

— А, здрасти. — Той изпита облекчение, когато я видя. — Ана настоя. Категорично заяви, че няма да се прибере вкъщи, след като всички останали са тук. И аз… ами… разбирам я.

— Бебето роди ли се вече? — Ана бе толкова възбудена, че сигурно нямаше да може да заспи цялата нощ. А вече бе един и половина сутринта.

— Не, Но Дийпа е добре. Ще трябва да се върнете с мен и да пиете чай. Ако сестра Лиан няма нищо против.

Сестра Лиан обясни, че е по-добре да отидат в кафенето, и ги успокои, че ще изпрати някой да им съобщи новините, когато се случи нещо.

Пред тях имаше четири чашки от стиропор, защото Роби също се събуди, ококори се и му се играеше. Най-сетне, малко преди четири им съобщиха новината.

Джен се появи в кафенето поруменяла, косата й бе разрошена, по врата й бяха избили червени петна, точно на местата, където найлоновата престилка, сложена върху официалните дрехи, я бе прежулила.

— Честито. — Тя прегърна Ив, а гласът й трептеще от сълзи на вълнение, защото току-що бе изродила внука на най-добрата си приятелка и имаше чувството, че й поднася подарък. — Вече си баба. Стана баба. Те си имат красиво момченце, три килограма, шестстотин четирийсет и пет грама. Да знаеш, Ив, съвършен е. Просто е съвършен.

Всички скочиха на крака.

— Тя как е? — успя да попита Ив. — Може ли да отидем да я видим?

— Разбира се! Много е добре… уморена е. Чакайте само да ги видите, веднага ще се влюбите.

Глава 33

Пуснаха ги всички, дори Джозеф, когото отначало сестра Лиан спря на вратата с разпоредбата, че могат да влязат само хората от семейството, но Том се намеси:

— Всичко е наред, това е татко ми.

За момент Ив се зачуди какво ли си е помислила сестра Лиан при тези думи, но след това цялото й внимание бе грабнато от новото тричленно семейство — Том, Дийпа и нежно-карамеленото бебе.