Читать «Много гот» онлайн - страница 152

— Струва ми се, че Дийпа иска момче — смени темата Ив с надеждата лелята да престане да се занимава с тях двамата.

— О, да. Вижте й формата на корема. Сигурна съм, че ще бъде момче. — Лелята им се усмихна и след това тръгна да си търси по-благодатни жертви.

— Нилс тук ли е днес? — попита Джозеф.

— Не… за съжаление не успя да дойде — излъга Ив. Бе по-лесно да му отговори така, а и не бе сигурна, дали иска Джозеф да разбере, че най-значителната й връзка след раздялата им се бе разпаднала толкова бързо.

— Трябва да си поговорим… може би не точно днес — добави той, докато обхождаше с поглед морето от гости, които тя трябваше да поздрави. — Аз се връщам в Лондон.

— Наистина ли?

— Да… проектите по защита на околната среда — усмихна се той. — Ще ти разкажа всичко… но искам да помислиш и да ми позволиш да вземам децата по две-три вечери през седмицата. Да си делим грижите за тях.

— Ясно. — Господи, та това бе съществена стъпка. Две-три вечери на седмица! Зачуди се дали ще може да го направи, а в същото време се зарадва, че той искаше тази отговорност.

— Ив, ето къде си била! — Нечия ръка я прегърна през кръста и тя се обърна към Джейни. — А, Джозеф, здравей… не сме се виждали цяла вечност. — Джейни се зарадва искрено, когато го видя. — Как си?

Дали Ив си въобрази, или той наистина трепна, когато я видя.

— Разбрах, че ще се жениш.

Когато Джозеф заведе Роби да му сипе сок, Джейни не се сдържа и призна пред сестра си:

— Той е просто невероятен. Много по-хубав е, отколкото го помня.

— Така е — съгласи се Ив. — Разхубавява се с годините. Просто не е честно.

— И е толкова добър с децата.

— Джейни! — предупреди я Ив. Ако Джейни загряваше, за да й изнесе лекция на тема „Как можа да изпуснеш този мъж?“, просто не бе улучила момента. — Разкажи ми за твоята невероятна почивка.

Обядът се изниза, минаха и речите… Ив трябваше да разговаря с кого ли не. С цялото семейство на Дийпа, да не говорим за очарователния чичо Рани, нарочно поставен до нея по време на обяда, защото новото семейство не се бе въздържало да пробва силите си в сватовничеството. Психолог по професия, Рани измъкна от нея историята на живота й — поне така й се стори, — докато Роби се опитваше да я разсейва.

Дойде времето за танци и Джен застана до нея с чаша джин фис — за нея глупости като безалкохолни коктейли, защото било неин ред да кара, не съществуваха — бе все още с шапката си, бюстът й бе доста предизвикателен под нещо черно, сребърно и много тесничко.

— Всичките ти деца изглеждат страхотно — призна Джен. — Ти също, кльощава крава такава.

— Я се виж ти! Великолепна си, обичам те — усмихна се Ив, отново готова да ревне.

Музиката бе започнала по залез и малкият син на Джен, Джон, се подрусваше редом до Ана на дансинга. Роби гледаше какво правят и копираше на безопасно разстояние.

— Ти да не си такава ревлива, защото си майка на младоженеца? — прегърна я Джен.

— Естествено. Не питай, защото пак ще започна.

— Те са една изключително прекрасна двойка. Сигурна съм, че ще се справят.