Читать «Много гот» онлайн - страница 154

Ив и Джозеф бяха почти спрели. Тя си помисли, че е време да престане да танцува с него, защото се чувстваше прекалено развълнувана.

— Може ли още един танц? — попита той. Още нямаше намерение да я пусне.

— Танцувам салса само с Джен. — Говореше задъхано и започваше да се изчервява.

— Защо?

— Защото винаги водя аз.

Музиката гърмеше ритмично, жива и неустоима. По кадифеното синьо небе бе останала само една ивица, оцветена в златно и розово, и на дансинга ставаше все по-тъмно, атмосферата — по-тайнствена, защото единствената светлина идваше от запалените фенери.

Той я привлече по-близо до себе си и двамата се смесиха с танцуващите.

— Тогава, води ме — каза, но думите прозвучаха толкова близо до ухото й, тялото му бе толкова близо до нейното, вратът му почти докосваше лицето й… Какво се опитваше да направи с нея?

— Съжалявам, Джо. — Ив се отдръпна от прегръдката му. — Трябва да пийна нещо, честно… да се охладя малко. — Обърна се и се отдалечи колкото бързо успя, с надеждата той да не е тръгнал след нея.

От безопасното място на бара остана да наблюдава танцуващите. Дийпа не се предаваше и бе в центъра на танците. Ив се зачуди дали да не отиде да й каже да го дава по-леко. След това си нареди да престане да се държи като квачка. Дийпа бе студентка по медицина, която познаваше тялото си. Това все пак бе нейната сватба, нека танцува до насита. Том се смееше с нея, и я въртеше в кръг.

В този момент бащата на Ив застана до нея и настоя двамата да изпият заедно по едно.

— Нещо по-силно този път. — Погледна подозрително портокаловия й сок.

— Е, казвай… Марта ми се стори много приятна — предизвика го тя.

Баща й заговори за новата си приятелка и за сватбата… за Том… за другите й деца, но единствените думи, които Ив чу, които запомни, на които обърна внимание, бяха в момента, когато той стисна ръката й и заяви сериозно:

— Никога не е прекалено късно, Ив. Когато станеш на моята възраст, няма да съжаляваш за нещата, които си направила, а за тези, които не си.

— За какво говориш, татко? — Тя се отдръпна със срамежлива усмивка.

— За партньора ти в танците.

— Да, добре. — Отпи дълга глътка от шампанското, което й бе подал.

— Роби трябва да отиде до едното място. — Двете й малки деца бяха застанали пред нея. Роби бе пребледнял от изтощение, защото часът му за лягане бе минал много отдавна. И на двамата косите бяха мокри от пот заради танците цялата вечер.

— Дългът ме зове — обърна се тя към баща си и понесе малкия към химическите тоалетни в далечния край на тентата.

— Ив! — Джен застана пред нея. — Трябва да ти кажа нещо…

— Не може ли да почака малко? Отиваме до едното място.

— Чорапите на Джозеф… Това е знак — съобщи Джен и се отдалечи. Какво? Ив го отдаде на прекалено многото чаши шампанско.

Свила се в тясната тоалетна кабина, Роби вече бе заспал, сложил глава в скута й, тя се заслуша ужасена в разговора в съседната кабина.

Дъщерите на Денис, Сара и Луиза, смъркаха кокаин и се кискаха необуздано как били взели напълно безплатно наркотика от диджея.

— Ама нали се сещаш, че след това той ще иска нещо. — Чу се нов прилив на смях, подбуден от ефекта на кокаина.