Читать «Много гот» онлайн - страница 149

— Ами това е… — Погали го по скъсената коса и по голия врат. Младежът погледна налетите й със сълзи очи. — Готов ли си? — попита тя.

— Да. — Постави ръка на рамото й и я притегли, за да я прегърне. — Ами ти готова ли си? — попита я на свой ред.

— Мисля, че да — успя да каже Ив и притисна буза към сакото му. — Толкова се гордея с теб. — Извинявай — подсмъркна. — Дори не предполагах, че ще бъде толкова трудно.

— Всичко ще бъде наред — успокои я Том.

— Да. Обичам те — каза Ив.

— И аз те обичам — призна синът й и я потупа по мъжки по гърба.

След това бе време да се смесят с гостите, да посрещнат хората и да ги заведат до местата им. Джен и съпругът й Райън слизаха по хълма към тях, а Тери и Джон ситнеха отзад.

— Господи, момчетата ти изглеждат чудесно — прошепна тя на Джен, когато двете се прегърнаха. — А шапката ти е истинска мечта.

— Казвай как си, стара чанта такава? — попита Джен. — Приличаш на човек, който е циврил целия следобед.

— Наистина ли? Не може да бъде.

— Не, не, само се шегувах. — Защо й трябваше да кара майката на младоженеца да изпада в паника? — Изглеждаш чудесно — побърза да се поправи Джен. — Великолепно. — След това забеляза младоженеца. — Вижте Том! Господи! Направо не мога да повярвам!

— Ив! — Ето я и Джейни. Лъчезарна, загоряла, върналата се от самостоятелната си почивка в Южна Америка Джейни. А Дейвид до нея изглеждаше отпочинал и щастлив… ами децата — те определено имаха ужасен вид! Но това, според Ив бе добре. Кристин бе в готически черна униформа, със задължителната за четиринайсетгодишните черна очна линия, а пък Рик навлизаше във фазата, с която Том току-що се бе сбогувал… дълга коса, просулени дънки и надпис „Надървен“ на тениската му.

Най-важното бе, че Джейни ги бе оставила да дойдат облечени по този начин. Всички изглеждаха щастливи. А това бе прекрасно.

Тя прегърна силно сестра си.

— Държиш ли се? — попита Джейни.

— Направо съм пред разпадане. Трябва да седнеш до мен, за да ме щипеш, ако започна да цивря.

— Татко идва, само да изкачи хълма — добави Джейни с доста странно изражение и интонация.

— Господи, има ли нужда от помощ?

— Не, не, не и не… А, ето го и него с приятелката му Марта! — прошепна театрално Джейни.

Ив се обърна и видя баща си, вече почти до тях, наконтен като застаряваща английска телевизионна звезда, с костюм и искрящо бяла риза. На ръката му се гънеше заоблена очарователна блондинка, която едва ли бе на повече от шейсет.

— Очевидно са се запознали в болницата — обясни Джейни.

— Не може да бъде! — Ив бе озадачена.

— Ивлин! — Баща й ги бе забелязал. — Искам да те запозная с един човек. Марта много би искала да се заеме с йога.

Ив целуна баща си и й се прииска да извади лист и да запише всички въпроси, които напираха в главата й, но…

— Не е ли това Денис? — прошепна изумена Джейни.

Ив се обърна, погледна и кимна.

— Здравей, Денис, Сюзън… елате да поздравите Джейни и семейството й.

Всичко бе съвършено умерено и цивилизовано, с много любезни ръкостискания и „Приятно ми е“. Ив и Джейни се споглеждаха тайно и повдигаха една към друга вежди. Баща им се стараеше усилено да прикрие неодобрението си към този човек.