Читать «Огънят отвътре» онлайн - страница 4

Толтеките-ясновидци били необикновени хора — могъщи и мрачни, отдадени на заниманията си магьосници, които разбулвали мистерии и владеели тайно знание, което използвали, за да влияят на хората и да ги превръщат в свои жертви, като фиксират съзнанието им върху каквото си пожелаели.

Той млъкна и ме загледа напрегнато. Усещах, че чака да му задам въпрос, но не знаех какво да попитам.

— Трябва да подчертая едно важно обстоятелство — продължи той, — обстоятелството, че тези магьосници знаели как да фиксират съзнанието на своите жертви. Ти не обърна внимание на това. Когато го споменах, ти не реагира. Това не е изненадващо. Едно от най-трудните неща за признаване е, че съзнанието може да бъде манипулирано.

Почувствах се объркан. Знаех, че ме води към нещо. Усещах познато безпокойство — същото онова чувство, което изпитвах всеки път, когато дон Хуан започваше нов етап от обучението.

Казах му как се чувствам. Той се усмихна неопределено. Обикновено, когато се усмихваше, дон Хуан излъчваше щастие. Този път обаче явно беше угрижен от нещо. За момент като че ли се замисли дали да говори. Отново ме загледа напрегнато, като бавно плъзна погледа си по цялата дължина на тялото ми. След това, очевидно удовлетворен, той кимна и каза, че съм готов за последното си изпитание — нещо, през което минавали всички воини преди да са готови да бъдат оставени сами на себе си. Бях по-озадачен от всякога.

— Ще говорим за съзнанието — продължи той. — Толтеките-ясновидци са познавали изкуството да се борави със съзнанието. Всъщност те били ненадминати майстори в това изкуство. Като казвам, че са знаели как да фиксират съзнанието на своите жертви, имам предвид, че тайните им знания и практики им позволили да прозрат загадката на осъзнаването. Значителна част от тях са просъществували и до днес, но, за щастие, видоизменени. Казвам за щастие, защото тези практики, както ще обясня, не са довели древните толтеки-ясновидци до свобода, а до гибел.

— Ти самият знаеш ли ги? — попитах аз.

— Разбира се — отвърна дон Хуан. — Няма как да не знаем тези похвати, но това не означава, че ние самите ги прилагаме. Ние имаме други възгледи. Принадлежим към нов цикъл.

— Но ти нали не смяташ себе си за магьосник, дон Хуан? — попитах аз.

— Не, не се смятам за магьосник — отвърна той. — Аз съм воин, който вижда. В действителност, всички ние сме новите ясновидци. Магьосници бяха старите ясновидци.

— За обикновения човек — продължи той — магьосничеството е тъмно дело, но въпреки това е примамливо. Затова те насърчих, докато беше в състояние на нормално съзнание, да ни смяташ за магьосници. Препоръчително е да се постъпва така. Събужда се интерес. Но за нас да сме магьосници би означавало да навлезем в задънена улица.

Поисках да узная какво има предвид, но той не пожела да говори за това. Каза, че с течение на времето ще ми даде допълнителни сведения по въпроса при своите обяснения за съзнанието.