Читать «Огънят отвътре» онлайн - страница 2

В уроците си за лявата страна дон Хуан ми разясни тънкостите на виждането и на това да си нагуал. Да бъдеш нагуал, бе казал той, е нещо много по-сложно и отговорно от това да си просто един по-гъвкав човек; който се е научил да вижда. Да си нагуал означава да си водач, да си учител и наставник.

Бидейки нагуал, дон Хуан бе начело на една група ясновидци, в чийто състав влизаха осем жени-ясновидци: Сесилия, Делия, Хермелинда, Кармела, Нелида, Флоринда, Сулейка и Сойла; трима мъже-ясновидци: Висенте, Силвио Мануел и Хенаро; и четирима куриери или пратеници: Емилито, Хуан Тума, Марта и Тереза.

Освен че водеше нагуалската група, дон Хуан обучаваше и ръководеше също една група от чираци-ясновидци, известна като „новата нагуалска група“. Тя се състоеше от четирима млади мъже: Паблито, Нестор, Елихио и Бениньо; пет жени: Соледад, Ла Горда, Лидия, Жозефина и Роза. Аз бях формалният водач на новата нагуалска група заедно с жената-нагуал Карол.

За да може дон Хуан да ми предаде своите уроци за лявата страна, аз трябваше да навлизам в едно уникално състояние на перцептуална яснота, известно като „повишено съзнание“. През годините на чиракуването ми дон Хуан многократно ме бе премествал в това състояние посредством удар в горната част на гърба ми, който той нанасяше с дланта на ръката си.

Дон Хуан обясняваше, че в състояние на повишено съзнание чираците можели да се държат почти така естествено, както в ежедневния живот, но можели да накарат съзнанието си да се фокусира върху каквото и да е с необикновена сила и яснота. Въпреки това, обаче, свойствена характеристика на повишеното съзнание е, че то не се поддава на нормално спомняне. Случилото се в такова състояние може да стане част от ежедневното съзнание на чирака само след неимоверни усилия за възстановяване.

Моите взаимоотношения с нагуалската група бяха пример за това трудно спомняне. Като изключим дон Хенаро, аз бях контактувал с тях само в състояние на повишено съзнание; следователно в нормалното си ежедневие аз не можех да си ги спомня, нито дори като неясни образи от сънищата. Срещите ми с тях бяха винаги почти като ритуал. Отивах с колата до къщата на дон Хенаро в едно малко градче в Южно Мексико. Дон Хуан веднага се присъединяваше към нас и ние тримата се заемахме с уроците на дон Хуан за дясната страна. След това дон Хуан променяше нивото на съзнанието ми и тогава отивахме с колата до един по-голям съседен град, където живееше той и останалите петнайсет ясновидци.

Всеки път, когато навлизах в състояние на повишено съзнание, не можех да се начудя на огромната разлика между двете ми страни. Винаги се чувствах сякаш някакво було се смъква от очите ми, сякаш съм бил частично сляп и сега съм прогледнал. Свободата, чистата радост, която ме обземаше в тези случаи, не може да се сравни с никое друго изживяване. Същевременно обаче изпитвах едно плашещо чувство на тъга и копнеж, което вървеше ръка за ръка с усещането за свобода и радост. Дон Хуан ми бе казал, че без тъга и копнеж няма цялостност, защото без тях няма трезвост, няма доброта. А мъдрост без добрата, бе казал той, и знание без трезвост са безполезни.