Читать «Огънят отвътре» онлайн - страница 5

Тогава го попитах как са стигнали толтеките до своето знание.

— Толтеките стъпили на пътя на знанието като вкусили от растенията на силата — отвърна той. — Дали подтиквани от любопитство, глад или по погрешка, но те ги вкусили. И след като изпитали ефекта им върху себе си е било само въпрос на време някои от тях да започнат да анализират преживяванията си. Според мен първите хора, тръгнали по пътя на знанието, са били много дръзки, но и много грешки са направили.

— Не е ли това само едно предположение от твоя страна, дон Хуан?

— Не, това съвсем не е предположение. Аз съм ясновидец и когато фокусирам моето виждане върху онова време, знам всичко, което се е случило.

— Можеш ли да виждаш нещата от миналото в подробности? — попитах аз.

— виждането е едно особено усещане за знаене — отвърна той, — знаене на нещо без сянка на съмнение. В конкретния случай аз знам какво са правили онези хора не само поради факта, че виждам, но и защото ние сме много тясно свързани.

След това дон Хуан ми обясни, че той използва термина „толтек“ не в смисъла, в който аз ги разбирам. За мен той означаваше една древна култура — толтекската империя. За него терминът „толтек“ означаваше „човек на знанието“.

Той каза, че по времето, за което говорел — векове или може би дори хилядолетия преди испанското нашествие, — всички такива хора на знанието живеели върху обширна територия на север и на юг от Мексиканската долина и се занимавали със специфични дейности: лечителство, магьосничество, разказване на приказки, танцуване, пророкуване, приготвяне на храна и напитки. Благодарение на тези дейности те трупали особен вид мъдрост, която ги отличавала от обикновените хора. Още повече, че тези толтеки се вписвали в структурата на ежедневния живот така, както го правят в наше време лекарите, художниците, учителите, свещениците и търговците. Те практикували своите професии под строгия контрол на организирани сдружения и станали толкова изкусни и влиятелни, че започнали да властват над населението и на други географски области.

Дон Хуан каза, че когато някои от тези хора най-после се научили да виждат — след векове наред боравене с растения на силата — най-предприемчивите от тях започнали да учат други хора на знанието как да виждат. И това било началото на края им. Стечение на времето броят на ясновидците се увеличил, но това, което виждали, ги изпълвало с благоговение и страх и ги обсебило до такава степен, че те престанали да бъдат хора на знанието. Те станали изключително изкусни във виждането и можели да упражняват огромен контрол върху странните светове, които наблюдавали. Но това се оказало безполезно. Виждането било подкопало силата им и ги превърнало в роби на това, което виждат.

— Имало обаче и такива ясновидци, които избягнали тази участ — продължи дон Хуан, — велики мъже, които въпреки виждането, никога не престанали да бъдат хора на знанието. Някои от тях се заели да използват виждането положително и да обучат на него събратята си. Убеден съм, че именно под тяхно ръководство жителите на цели градове са преминали в други светове и никога не са се върнали обратно.