Читать «Дарът на орела» онлайн - страница 11

— По онова време не проумявах маневрите му — продължи Нестор. — Противен ми беше фактът, че ме кара да изхвърля всичко, което имам. Смятах, че постъпва несправедливо. Струваше ми се, че се опитва да попречи на Паблито и Бениньо да ми завиждат, защото те самите си нямаха нищо. В сравнение с тях аз бях заможен. Нямах и представа тогава, че така той предпазва сънуваното ми тяло.

Дон Хуан ми беше описвал сънуването по различни начини. Най-неясният от всички сега ми се струва този, който най-добре определя нещата. Казваше, че сънуването по своята същност неправенето на спането. Като такова сънуването дава възможност на практикуващите да прекарат в дрямка тази част от живота си. Все едно че сънувачите вече не спят. И все пак не се разболяват от това. На сънуващите не им липсва сън, но ефектът от сънуването изглежда като увеличено време на будуване, което се дължи на така нареченото допълнително тяло, сънуваното тяло.

Дон Хуан ми беше обяснил, че понякога сънуваното тяло се нарича „двойник“ или „другият“, тъй като е съвършено копие на тялото на сънувача. По същество то е енергията на едно сияйно същество — възбяла, призракоподобна еманация, която се проектира вследствие на фиксирането на второто внимание върху един триизмерен образ на тялото. Дон Хуан беше обяснил, че сьнуваното тяло не е дух, а е истинско като всичко, с което ce занимаваме в тоя свят. Казал беше, че второто внимание i неизбежно се фокусира върху цялостното ни същество като енергийно поле и трансформира тази енергия в нещо подходящо. Най-често това е образът на физическото тяло, с което ние вече сме напълно запознати от нашето всекидневие и поради използването на първото ни внимание. Онова, което канализира енергията на цялостното ни същество да произведе нещо в границите_на възможното, е известно под думата воля. Дон Хуан не можеше да каже какви са тия граници, освен дето на нивото на сияйните същества обхватът бил толкова широк, че било безсмислено да се опитваме да установим предела — така енергията на едно сияйно същество може да бъде трансформирана чрез волята в каквото и да било.

— Нагуалът твърдеше, че сънуваното тяло се включва и прикрепва към всичко — намеси се Бениньо. — То нямало сетива. Казваше, че мъжете са по-слаби от жените, защото сънуваното тяло на един мъж било по-егоистично.

Сестричките се съгласиха, като едновременно закимаха с глава. Ла Горда ме погледна и се усмихна.

— Нагуалът ми казваше, че ти си цар на чувството за собственост — каза ми тя. — Хенаро пък твърдеше, че ти се сбогуваш дори с лайната си, преди да ги отмиеш.

Сестричките се претърколиха на земята от смях. Хенаросите явно се мъчеха да изглеждат сдържани. Нестор, който седеше до мен, ме потупа по коляното.

— Нагуалът и Хенаро ни разправяха големи истории за теб — каза той. — Години наред ни забавляваха с разкази за някакъв чудак, техен познат. Сега вече знаем, че това си бил ти.

Усетих вълна на притеснение. Струваше ми се, че дон Хуан и дон Хенаро бяха извършили предателство спрямо мен, като те самите са ми се подигравали пред чираците. Обзе ме самосъжаление. Започнах да се вайкам. На глас казах, че са имали предубеждение спрямо мен, като са ме мислели за глупак.