Читать «Деликатно затруднение» онлайн - страница 8

— Какво искаш да кажеш с това, че не смееш да се оплачеш?

— Моля те, престани да се караш с мен, Джери. Не издържам повече!

— Аз ли се карам? Мисля, че само попитах какво имаш предвид с това, което каза.

— Моля те, не се самонавивай! — тя се приближи до мен, хвана ме с две ръце за кръста и ме погледна право в очите. Настръхнах и не можах да отвърна на погледа й. — Не искам да те наранявам, Джери. Ужасен е начинът, по който се караме като всички други — знам, че си разстроен!

— Разбира се, че съм разстроен! Кой не би се разстроил от състоянието, в което се намира светът? Твоят великолепен брат и неговите приятелчета са открили живот на Юпитер! Как ли ще се отрази това на нас? Моят проект ССКП може да бъде закрит, ако скоро не получим някакви резултати. Да вземем и размириците в университетите — нещо не схващам добре, какво иска младата генерация. Ако не вземем строги мерки, Третите ще нахлуят и ще вземат превес…

Сега тя започна да се ядосва.

— О, да, ето защо дойдохме да живеем тук, долу, на края на света, така ли е? Оттук по-лесно можеш да изпратиш случаен изстрел по врага. А не те е грижа как бих искала аз да живея!

— За разлика от други хора, аз мисля и за дълга си към моята страна!

Тя побърза да ме парира.

— Дали не е част от твоя дълг да се държиш винаги така отвратително с Ри и мен? Кажи, не е ли така? Ни най-малко не те е грижа за нас.

Тя отново запя старата си песен.

— Не започвай пак с това, жено! Ако не мислех за теб, защо ми бе нужно да купувам онзи робот, който стои глупаво в другата стая? Ти никога не го употреби — предпочиташ да наемеш някоя дебела стара жена! Можех поне парите да си спестя! И би трябвало да имаш железни нерви, за да твърдиш, че въобще не се грижа за вас.

Очите й направо подивяха. Изглеждаше величествено.

— Никак не те е грижа! Никак! Ти нарани бедната ни дъщеричка, нарани и мен. Винаги си някъде там, я на Луната, я на границата, а в редките случаи, когато си тук, ни малтретираш и тиранизираш! Дори твоят глупав приятел Грийвс притежава повече чувства от теб. Ти ни мразиш! Ти мразиш всички!

Изтичах до нея, сграбчих ръката й и я раздрусах.

— Винаги вдигаш врява! Скоро ще дойде краят на декадата и ще се отърва от теб! Не мога повече да издържам!

Закрачих през къщата, тръшнах вратата и се озовах на улицата. Искрено бях благодарен на звездите, че утре щях да съм дежурен на границата! Хората ме поздравяваха, но не им обръщах внимание. Слънцето се бе издигнало високо в небето. Потях се от горещината. И се наслаждавах на лошото си настроение.

Не беше вярно, че ги тероризирам. Натали може да е страдала като дете, но и аз също съм страдал! Тогава войната беше в разгара си, първата от световните войни на Западната цивилизация, въпреки че ние не сме мислели за това по същия начин тогава, преди капиталистическо-комунистическия договор. Взеха ме войник, когато другите постъпваха в университета. Страхувах се, страдах, често гладувах, бях раняван, загубих се в джунглата и прекарах там няколко дни, преди да ме открие патрулният хеликоптер. И бях убил неколцина от Третите. Дори Натали не би трябвало да твърди, че това ми е доставило удоволствие. Всичко беше отдавна отминало. И все пак беше вътре в мен. В съзнанието ми то никога не затихваше. Земята се въртеше, но цветовете на тази стара сцена никога не избледняваха.