Читать «Деликатно затруднение» онлайн - страница 10

Тази спокойна гледка никога не ми досаждаше. Но сега погледа ми привличаше единствено Натали с нейната семпла зелена рокля. Аз я бях обичал по много начини, но си мислех, че в края на декадата няма да ми е никак трудно да я сменя с друга — така бе по-добре, отколкото цял живот да си залепен за една и съща жена, както е било при старите системи. Но изглежда бях започнал да старея. Усещах нещо особено в нея. Тя играеше с Ри и говореше нещо с прислужницата калабрийка. Не чувах нито дума от казаното, въпреки че прозорецът беше отворен широко заради топлината и аромата; гласовете им стигаха до мен като неясно мърморене.

Да, налагаше се да я сменя. Трябваше да оставя нещата сами да се развиват. На това се крепеше светът. Планираната промяна в брака създаваше социална динамика в човешките взаимоотношения и с това приличаше на потреблението на стоки. Когато Ри навърши десет години, щеше да отиде в подходящ за нея Интеграционен център, където щяха да я обучат да бъде функционален член на обществото — така бяха направили и с другата ми дъщеря, Мелизанда, която бе заминала миналата година.

При тръгването си тя плака много — един наистина тъжен знак, колко нужно й беше да се подложи на интеграция. От нас се изискваше да извършваме това жертвоприношение, в противен случай бяхме заплашени от снижаване на стандарта на живот. Раздялата правеше човек по-твърд. Напоследък рядко си спомнях за Мелизанда.

Когато за пръв път срещнах Натали Езард, законите за интеграция още не бяха влезли в сила. Странстванията из Космоса подхранваха нашите най-дълбоки и най-странни желания. Срещу менталните състояния на бдителност противодейства поток от екстравагантни хипноидни видения, които оцветяват външната тъмнина в червено и нефритенозелено и карат безформените неща да се движат до самата граница на човешкото око. Може би в сърцевината на това общество, което предлага изобилие от пътувания в извънземието, но в твърда опаковка от метал, предполагаща недостиг на чувства. В замяна на всички обещания за възраждане вакуумните простори са смърт за живота и само шизоидите са имунизирани от неговите ужаси. Аз никога не съм се чувствал щастлив там, дори при пътуването Рейнбоу-Кенеди.

Между планетите и най-немислимите желания даваха плод. Космическите полети въздействат на най-дълбоките душевни пластове. „Могат да се случат ужасни неща“ — беше възкликнала Натали в първите ни съвместни дни, хвърляйки се в моите завърнали се ръце. И докато прекарвах далеч от Земята, Западната цивилизация прокара нови интеграционни закони, с които разделяше родителите от децата им, като на десетгодишна възраст ги удостояваше със званието и честта сираци на държавата, за да бъдат възпитани като граждани.