Читать «Деликатно затруднение» онлайн - страница 20

— Когато си бил на възрастта на Пит Грийвс, си се борил за Западната цивилизация, а не срещу нея, Уортън — напомни ми един от психиатрите.

— Така е — отвърнах аз. — Бях в Азия и не се разделях с пистолета си.

Разкъсах на части цялата банда на Третите. Това беше по времето, когато руснаците се свързаха почти с напълно нас.

Не исках да продължавам. Всичко ми беше ясно. Тях не ги интересуваше една истинска изповед.

— Вината, която ти почувства за Азия, е напълно естествена — изкоментира психиатърът. — Както е известно от статистиката, потисканата вина причинява повечето умствени и психически разстройства. Но с течение на времето се е трансформирала в омраза.

— Занапред ще се опитам да бъда добро момче — усмихнах се лукаво, сякаш им се присмивах. По онова време дори аз не забелязах нещо нередно в думите си, камо ли психиатрите.

— Вие успяхте да получите степен, Уортън — каза докторът. — Веднага можете да заминете на Земята.

VII. ЛЕТИВНОТО

Земното кълбо в своето безкрайно въртене ни носи от мрак към мрак. В двора линията между светлина и сянка минаваше високо над стената. Натали прогонваше с дим комарите. Благоуханието на тлеещите въглени достигаше масата, където седяхме на чаша бира. Купихме тези противокомарни въглени в местния универсален магазин, а те самите бяха пренесени контрабандно през границата от Третия свят и на опаковката имаше марка „Произведено в Кайро“.

Ри беше заета в единия край на двора с няколко керамични гърнета. Играеше си тихо — изглежда съзнаваше, че отдавна е време за сън. Тед и Пит Грийвс седяха с нас, пиеха бира и пушеха цигари. Пит не беше произнесъл нито дума от пристигането си насам. По онова време ми беше трудно да приказвам с него. Но няма никакво значение. Ледът между нас продължаваше да се топи.

Когато Натали донесе още една кана с бира и я постави на масата, Грийвс старши й каза:

— Ще ни бъде приятно, ако вашият брат долети да ви види, след като се върне от Юпитер, и ако успеем да се ръкуваме с него. Как мислите, ще намине ли насам?

— Сигурно! Ян мрази Източното крайбрежие, както всъщност и повечето хора.

— Звучи, сякаш Юпитер е така претъпкан с хора, както и Източното крайбрежие.

— Летивното поднание ще работи и по времето, когато той пристигне тук — имитирах аз Ри.

— Ти май предричаше, че трябва да го спрат — забеляза Грийвс.

— Това бе, когато то се задушаваше от омраза.

— Шегуваш се. Как така една машина може да се изпълни с омраза?

— Входът е равен на изхода. ССКП е с реактивна памет — чувстваш ли омраза, получаваш омраза.

— Същото се отнася и за човешките същества и групи — намеси се Пит Грийвс, търкайки нокътя на палеца си по ръба на масата.

Погледнах го. Не усещах симпатия към него. Той беше прав, но аз не исках да се съглася. Та Пит ме беше убил — въпреки че това бях самият аз, маскиран като него. Въпреки че беше една хипнотична илюзия.