Читать «Деликатно затруднение» онлайн - страница 21

Но успях да се насиля и да кажа:

— Парадоксалното е, че човек може да мрази хора, които не познава и които дори не е виждал. А инак е толкова лесно да се мразят познатите, хора като вас самия.

Пит не отговори и дори не вдигна поглед от земята.

— Би било истинска трагедия да намразим онези същества на Юпитер само защото те са там.

Тези думи произнесох с известно предизвикателство и той трепна едва забележимо. Натали си наля бира и ме изгледа.

— Как мислиш — запитах го, — дали някой от твоите приятели отвъд границата би могъл да дойде и да предостави първообраза си на ССКП? Ще издържат ли темпото на едно такова пътуване?

Пит и баща му ме зяпнаха като ударени от гръм. Преди момчето да каже и дума, аз знаех, че съм го спечелил. Той нямаше да полудее тихо и самотно. Щеше да споделя с Натали и евентуално с мен за своите пътувания. Само отначало трябваше да паднат няколко защитни слоя. Не само негови, но и мои.

— Сигурно се шегуваш! — възкликна той.

Неочаквано и за мен се разсмях. Всички си помислиха, че се шегувам. Според общоприетата дефиниция на „шегувам се“, бях престанал да го правя още преди доста години. Внезапно трябваше да извърна очите си, за да скрия блясъка в тях.

Хванах Натали за ръката и казах:

— Хайде, мила, трябва да сложим Ри да спи. Тя сигурно си мисли, че сме я забравили.

Докато вървяхме по пътеката, Натали ме попита:

— Сериозно ли беше предложението ти?

— Мисля, че мога да опитам. Ще говоря с Уейс. Нещата трябва да се променят. ССКП е небалансирана програма.

Сипките пърхаха в клетките. Отблясъците на слънцето вече пълзяха по стената. Всичко между портокаловите дървета потъна в сянка. Видях да лети един прилеп. Изправих се до Ри, преди тя да ме забележи. Детето се стресна, вдигна очи и избухна в сълзи. Много, много неща трябваше да се променят…

Вдигнах я на ръце и я целунах по бузките.

Много, много неща трябваше да се променят! Човек не се изменя в течение на дълъг период от време, но много неща трябва да се променят.

Дори дългите нощи на Земята са всъщност местна проява на вечната слънчева светлина. И различните поколения имат за първообраз обикновено нейните бавни трептения, но това не са някакви безсмислени движения, а тромави и преднамерени жестове.

И така, притиснал я до себе си, занесох Ри да спи в тъмната къща.

Информация за текста

Brian Aldiss

Източник: http://sfbg.us

Публикация:

[[http://bgf.zavinagi.org/index.php/Поредица_SF_трилър|СТРАННОТО ЗАТРУДНЕНИЕ (СЪНИЩА И ФАНТАСТИКА)]]. 1994. Изд. Неохрон, Пловдив. SF Трилър, No.25. Алманах. Превод и съставителство: Сийка ПЕТРОВА, Красномир КРАЧУНОВ, Ц. СЪМЪНЛИЕВ. Формат: 115×165. Страници: 192. Цена: 22.00 лв.

Съдържание:

[[725|Всичко в златния следобед]], Робърт БЛОХ — с.3;

[[111|Молох от Белморал]], Боб ФИШЕР — с.40;

[[116|Деликатно затруднение]], Брайън ОЛДИС — с. 127;

[[628|Странният живот на Джон Кингман]], Мъри ЛЕЙНСТЪР — с.170;

[Реклама] „Търсете «Синдик», най-новото издание на Орфия“ — с.192.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/116]