Читать «Повест за истинския човек» онлайн - страница 2

Достатъчно е да си припомним, че една от най-великите книги на българската национална художествена литература е книгата на Захари Стоянов — „Записки по българските въстания“. Днес ние не можем дори за момент да си представим нашата литература без тази книга, без нейните епични и светли страници, без размислите на автора й за съдбата на нашия народ в дни на историческо изпитание. Такива книги има във всяка литература, Те заемат особено място в художественото развитие на всички народи, които проправят пътя към бъдещето за себе си и за другите. Не случайно такива книги, има най-много на брой и с най-голяма въздействена сила именно в съветската литература — литературата на първата в световната история социалистическа страна. Нека споменем само „Чапаев“ на Дмитрий Фурманов, „Как се каляваше стоманата“ на Николай Островски, „Разгром“ и „Млада гвардия“ на Александър Фадеев, „Железният поток“ на Александър Серафимович, „Хора с чиста съвест“ на Петро Вершигора, „Чайка“ на Николай Бирюков и десетки още заглавия на книги и имена на автори, които предават своеобразие на съветската социалистическа литература, правят я в истинския смисъл на думата новаторска, съвременна, необходима за цялото човечество.

Образът на Алексей Мересиев е образ на герой не поради своята изключителност. Като личност той не е украсен от автора с качествата на чудотворец. Човек като всички други — Мересиев живее със самочувствието на обикновен съветски гражданин, възпитан в атмосферата на съветския строй. Изявявайки себе си, той изявява добродетелите на всеки социалистически човек, защото не „свръхчовеци“ са двигателите на историята, а представителите на народа, които са постигнали ясен идеен кръгозор, оформили са високо съзнание за дълг пред обществото, постигнали са хармонията между интимните помисли и устрема на целия народ. Алексей Мересиев е от оня тип герои, към които винаги са се стремили честните художествени творци в миналото, но твърде рядко са ги постигали, тяхната поява в живота е била изключение. И тъкмо документалността на „Повест за истинския човек“ показва как в нашата епоха развитието на живота изпреварва литературата. В тази надпревара успяват единствено творците, които с много труд и много вдъхновение съумяват, да открият и пресъздадат образа на съвременника — героичен и обикновен.

На днешния читател някои страници от „Повест за истинския човек“ ще се видят може би остарели. По-ясно ще проличат и някои художествени слабости. Но и за него, както и за бъдещия читател на утрешния ден книгата на Борис Полевой няма да загуби силата си на вълнуващ човешки документ за Великата отечествена война, която бе изпитание не на оръжие и военна техника, а на идеи. На големия исторически кръстопът се срещнаха в жесток двубой силите на човеколюбието и светлината със силите на човеконенавистничеството и мрака. Всеки знае кому принадлежи победата и с цената на какви жертви тя бе заплатена.

Алексей Мересиев бе един от милионите бойци на армията, която спаси човечеството. Истинският човек на социалистическия строй даде всичко за това спасение. На този човек, на неговите синове и дъщери принадлежи бъдещето, към което продължава да крачи в съзнанието на милиони читатели и безногият герой на „Повест за истинския човек“. Такива герои винаги живеят и винаги побеждават — и в живота, и в литературата.