Читать «Повест за истинския човек» онлайн - страница 6

Но вече не стана нужда да долети дотам. Той видя как трите изтребителя от неговото звено водят бой с девет „месери“, повикани вероятно от командуването на германското летище, да отблъснат атаката на щурмовиките. Като налитаха смело върху германците, които точно три пъти числено ги превъзхождаха, летците се стремяха да отвлекат неприятеля от щурмовиките. Водейки бой, те подмамваха противника все по-далече и по-далече встрани, както прави тетерка, която се преструва на ранена и отвлича ловците от своите пиленца.

На Алексей му стана срамно, че се бе увлякъл от лека победа, толкова срамно, че почувствува как страните му пламнаха под шлема. Той си избра противник и като стисна зъби, се хвърли в боя. Целта му бе „месерът“, който мъничко се бе откъснал от другите и очевидно също си търсеше лов. Като даде пълна скорост на своя „ишачок“, Алексей се хвърли върху врага откъм фланга. Той атакува германеца по всичките правила. Сивото тяло на неприятелския самолет се виждаше ясно в паяжинното кръстче на мерника, когато натискаше спусъка. Но врагът спокойно се плъзна край него. Грешка не можеше да има. Целта бе близка и се виждаше извънредно ясно. „Бойните припаси!“ — досети се Алексей, чувствувайки, че студена пот изби изведнъж по гърба му. Натисна за проверка спусъка и не почувствува трептящия звук, който летецът усеща с цялото си тяло, когато пуска в действие оръжието на своя апарат. Пълнителите бяха празни: преследвайки „гальотите“, той бе изстрелял целия си боен запас.

Но врагът, разбира се, не знаеше това! Алексей реши обезоръжен да се втурне в бъркотията на боя така, че поне числено да подобри съотношението на силите. Той се излъга. На изтребителя, който така неуспешно атакува, седеше опитен и наблюдателен летец. Германецът забеляза, че самолетът е обезоръжен, и даде заповед на своите колеги. Четири „месершмита“ излязоха от боя, заобиколиха Алексей отстрани, притиснаха го отгоре и отдолу и като му диктуваха пътя с картечни изстрели, ясно забележими в синкавия прозрачен въздух, затвориха го в двойни „клещи“.

Няколко Дена преди това Алексей беше чул, че тук, в района на Стария Рус, е пристигнала от запад прочутата германска въздушна дивизия „Рихтхофен“. Тя беше съставена от най-добрите асове летци на фашистката империя и се намираше под покровителството на самия Гьоринг. Алексей разбра, че е попаднал в ноктите на тия въздушни вълци и че те очевидно искат да го доведат до своето летище, да го заставят да кацне, за да го вземат в плен жив. Такива случаи имаше тогава. Алексей сам бе видял как веднъж звено изтребители под командуването на неговия приятел, героя на Съветския съюз Андрей Дегтяренко, бе довело и смъкнало на своето летище един германец разузнавач.

Дългото бледозеленикаво лице на пленения германец, неговият несигурен вървеж за миг изникнаха в паметта на Алексей. „Плен? Никога. Няма да мине този номер!“ — реши той.

Но не успя да се изплъзне. Германците му преграждаха пътя с картечни изстрели, щом само направеше и най-малък опит да се отклони от курса, който му диктуваха. И пак се мярна пред него лицето на пленения летец с обезобразени черти, с трепереща челюст. В това лице имаше някакъв унизителен животински страх.