Читать «Ето го отново Карлсон от покрива» онлайн - страница 4

— Пристига гостенин, полумъртъв от глад — захленчи той, — но ще се намери ли някой да му подаде стол и чиния, да му върже лигавче и да му сипе огромна порция каша? А после да му каже, че трябва да лапне една лъжица за мама и една лъжица за татко, и една лъжица за леля Огуста?…

— Коя е пък тая леля Огуста? — полюбопитствува Дребосъчето.

— Откъде да зная! — отвърна Карлсон.

— Ами тогава защо трябва да лапаш лъжица каша и за нея? — засмя се момчето.

Но Карлсон не се усмихна.

— А, значи така! Смяташ да ме умориш от глад, само за щото случайно не познавам всички лели на света, които може би дремят нейде далеч, я в Тумба, я в Тютарюд или кой знае къде!

Дребосъчето побърза да извади една чиния и покани Карлсон да си сипе каша от тенджерата. Все още намръщен Карлсон започна да си насипва. Насилваше и насилваше и накрая си помогна с показалеца, за да обере стените и дъното на съда.

— Майка ти е златна жена! — извести Карлсон. — Жалко само, че е така отчайващо стисната. Много каша съм виждал в живота си, но никога толкова малко накуп.

Той изпразни захарницата върху чинията си и започна да лапа. В следващите минути в кухнята се разнасяше само онова сърбане, което се чува, ако някой гълта каша с мълниеносна бързина.

— За съжаление не остана каша дори за една лъжица в чест на леля Огуста — заяви Карлсон и си избърса устата. — Но виждам, че тук има кифлички! Спокойствие, само спокойствие, скъпа лельо Огуста, стой си съвсем спокойно в Тумба, защото в твоя чест ще излапам две кифлички. А може би три… или четири… или пет!

Докато Карлсон ядеше кифлички, Дребосъчето размишляваше как ще бъде най-добре да го предупреди. Най-сетне реши, че може би не ще е зле да го остави сам да си прочете съобщението и с известно колебание избута вестника към Карлсон.

— Погледни първа — страница рече Дребосъчето мрачно и Карлсон започна да гледа. Гледаше с голям интерес и изведнъж сложи малкия си пухкав показалец право върху снимката на белия параход.

— Вай, вай, вай! Ето пак един параход, който се преобърнал — затюхка се той. — Редят се нещастие подир нещастие!

— Глупости, държиш вестника обърнат наопаки — отбеляза Дребосъчето.

Той отдавна подозираше, че Карлсон не е много добре с четенето. Но беше добродушен и не искаше да наскърбява никого, а най-малко пък Карлсон, и затова сега не извика: „Ха, ха, та ти не знаеш да четеш“, а просто оправи вестника и парахода, та Карлсон да види, че не става дума за морска катастрофа.

— Но тук пише за друго нещастие — каза Дребосъчето.

— Слушай за какво става дума!

И зачете на висок глас за летящото буре и за опасния малък шпионин, който трябвало да бъде заловен, и за възнаграждението, и всичко останало.

— „… Ще трябва само да предаде този бръмбазък в редакцията на нашия вестник и да получи въпросната сума“ — завърши той с въздишка.

Но Карлсон не въздъхна, той ликуваше.

— Хой, хой! — извика той и направи няколко бодри, весели подскока. — Все едно, че опасният малък шпионин е вече заловен. Я се обади в редакцията на този вестник и кажи, че ще им връча бръмбазъка още днес следобед!