Читать «Ето го отново Карлсон от покрива» онлайн - страница 2

Вярно, че майката и бащата отначало никак не се радваха на Карлсон, а братът и сестрата на Дребосъчето — Босе и Бетан, също никак не го харесваха. Цялото семейство с изключение на Дребосъчето считаше, че Карлсон е най-ужасният, най-разглезеният, най-нахалният и най-нетърпимият безобразник, какъвто човек изобщо може да си представи. Но в последно време всички започнаха да свикват с присъствието му. Сега те вече почти одобряваха Карлсон, но преди всичко разбираха, че Дребосъчето има нужда от него. Босе и Бетан бяха много по-големи от Дребосъчето, а той имаше нужда от добър приятел, след като те не бяха негови връстници. Наистина той си имаше собствено куче, едно такова чудесно, мъничко кученце на име Бимбо, но то не му стигаше — Дребосъчето просто имаше нужда от Карлсон.

— А аз мисля, че и Карлсон има нужда от Дребосъчето — казваше майката.

Още от самото начало обаче родителите на Дребосъчето искаха съществуването на Карлсон да се държи в колкото може по-голяма тайна. Те разбираха какъв шум би се вдигнал, ако например телевизията го надуши, или пък ако илюстрованите списания започнат да пишат за „Карлсон в домашна обстановка“.

— Ха, ха! Би било знаменито! — каза веднъж Босе. — Представете си на корицата на „Седмично списание“ снимка, на която Карлсон души букет розови рози, седнал в своя салон, или нещо от този род.

— Ама че си глупав! — възрази му тогава Дребосъчето. — Карлсон няма никакъв салон, а само една малка разхвърляна стая и никакви рози.

Босе всъщност знаеше това. Веднъж, но само веднъж, той, Бетан, майката и бащата се качиха на покрива и видяха къщичката на Карлсон. Те се промъкнаха през капандурата на тавана — онази, която обикновено използуваше коминочистачът — и Дребосъчето им показа колко хитро бе скрита къщичката на Карлсон зад комина и непосредствено до противопожарната стена на съседната сграда. Майката се беше поуплашила, когато се качи на покрива и видя улицата толкова дълбоко под себе си. Тя едва не припадна и трябваше да се облегне на комина.

— Дребосъче, обещай ми никога да не се покатерваш тук сам — простена тя.

Дребосъчето поразмисли хубавичко, преди да обещае.

— Добре — каза той накрая, — никога няма да се покатервам тук сам… Но понякога ще долитам тук с Карлсон — прибави той доста тихо. А ако майка му не го чу, нека се сърди на себе си. Как можеше изобщо да настоява Дребосъчето да не ходи на гости у Карлсон? Тя сигурно нямаше представа за това, колко забавно можеше да се прекара в малката неразтребена стаичка на Карлсон, където имаше толкова много неща.

Но сега явно щеше да се сложи край на всичко, мислеше си горчиво Дребосъчето, и то само заради тези глупави драсканици във вестника.

— Трябва да кажеш на Карлсон да се пази — каза бащата. — Нека известно време да не лети толкова много. Можете да стоите в твоята стая, където никой няма да ви види.