Читать «Ето го отново Карлсон от покрива» онлайн

А ето написаното под заглавието:

„Какъв загадъчен и странен предмет хвърчи из Стокхолм? Очевидци твърдят, че някакво съвсем малко летящо буре или нещо подобно от време на време се носело със силно бръмчене над покривите на къщите в квартала Васастан. Ръководството на въздушните съобщения не знае нищо за тези необичайни полети и затова има подозрения, че това може да е някакъв опасен чуждестранен шпионин, който лети в околността и разузнава. Въпросът следва да се провери, а летящият предмет трябва да се залови. Ако се окаже някой малък опасен шпионин, той трябва да бъде предаден на полицията, и то веднага.

Кой ще разреши загадката около летящия предмет във Васастан? Обещаваме възнаграждение в размер на десет хиляди крони за онзи, който успее да залови бръмчащото хвърчило, каквото и да се окаже то. Ще трябва само да предаде този бръмбазък в редакцията на нашия вестник и да получи въпросната сума.“

— Клетият Карлсон от покрива! — въздъхна майката. — Ще му извадят душата.

Дребосъчето изпита уплаха, яд и тъга — всичко наведнъж.

— Защо не оставят Карлсон на мира? — извика той. — Нима е направил някому нещо? Живее си в своята къщичка на покрива и лети тук-там. Какво лошо има в това?

— Нищо — рече бащата, — Карлсон не прави нищо лошо. Само дето е малко… хм… необикновен.

Да, действително имаше нещо необикновено у Карлсон. Дори и Дребосъчето трябваше да се съгласи с това. Не е обичайно такива малки, дебелички, моторизирани чичковци да живеят в отделни къщички по покривите, чичковци със сгъваема перка на гърба и със стартово копче на корема.

Точно такъв малък чичко беше Карлсон. А Карлсон беше най-добрият приятел на Дребосъчето. Много по-най-добър приятел дори от Кристер и Гунила, които Дребосъчето все пак толкова много обичаше и с които си играеше, когато Карлсон понякога внезапно изчезваше или не можеше да му отдели време.

Според Карлсон, Кристер и Гунила не заслужаваха никакво внимание. Той сумтеше недоволно, щом Дребосъчето споменеше имената им.

— Няма да говориш за тези глезльовци в същия този ден, в който си споменал моето име — казваше той. — Такъв красив и умен, и прилично дебел мъж в разцвета на своите сили като мен — колко глупави малки момчета могат да се похвалят с подобен най-добър приятел, а?

— Никой освен мен — отговаряше Дребосъчето и всеки път се радваше, а сърцето му преливаше от щастие. Какъв късмет, че Карлсон се бе настанил именно на неговия покрив! Целият квартал Васастан бе пълен с подобни стари и неугледни четириетажни къщи като тази, в която живееше семейство Свантесон, и наистина беше голям късмет, че Карлсон е случил именно техния покрив, а не някой друг.