Читать «Смъртоносните фигури» онлайн - страница 2

— Е, мистър Холмс, как ви се видя тази работа? — попита той. — Казаха ми, че много обичате оригиналните загадки, а надали може да се намери по-оригинална загадка от тази. Изпратих ви по-рано листа, за да успеете да го прегледате преди идването ми.

— Това произведение е наистина куриозно — каза Холмс. — На пръв поглед изглежда като детинска забава.

Нарисувани са няколко нелепи човешки фигурки. Защо придавате значение на тази забава?

— Не бих й придавал значение, мистър Холмс, ако не беше жена ми. Това нещо я изплаши страшно. Тя не казва нищо, но аз още виждам ужаса в очите й. Ето защо искам да разкрия тези работи докрай.

Холмс повдигна листа тъй, че слънцето го освети напълно. Това беше лист, откъснат от бележник. Знаците бяха написани с молив и имаха такъв вид:

Холмс ги разглежда известно време, а после сгъна грижливо хартията и я сложи в бележника си.

— Това нещо обещава да се превърне в много интересен и необикновен случай! — каза той. — В писмото си, мистър Хилтън Къбит, вие ми съобщихте някои подробности, но аз ще съм ви задължен много, ако ги повторите за моя приятел, доктор Уотсън.

— Аз не съм кой знае какъв разказвач — възрази нашият посетител, нервно стискайки и разтваряйки ръцете си. — Питайте ме, ако нещо ви се струва неясно. Ще започна от времето, когато се ожених, от миналата година. Но най-напред трябва да ви кажа, че макар да не съм богат човек, моят род владее Ридлинг Торп от около пет века и в цялото Норфъкско графство няма по-известна фамилия от моята.

Миналата година аз дойдох в Лондон за един юбилей и се настаних в пансиона на Ръсел Скуеър, защото Паркър, мой спътник от парахода, отсядаше в този пансион. Там живееше и една млада американка на име Елза Патрик.

Кой знае как, ние се сближихме; не измина месец и аз се влюбих в нея тъй, както може да се влюби човек. Венчахме се тихо и се върнахме в Торфълк.

Ще сметнете, мистър Холмс, че е безумие един мъж от добър стар род да се жени така, без да знае нищо за миналото на жена си и на домашните й; но ако можехте да я видите и я познавахте, щяхте да ме разберете.

Елза постъпи много честно с мене. Не мога да кажа, че тя не ми даде възможност да се освободя от честната дума, която дадох, стига да пожелаех. През живота си съм бил в много неприятно общество — каза тя — и желая да забравя напълно за него. Иска ми се никога да не си припомням за него, защото ми е много тежко. Ако ме вземете, Хилтън, вие ще имате жена, която няма от какво да се срамува; но трябва да се задоволите само с честната ми дума и да ми позволите да пазя — мълчание за всичко, което е станало, преди да бъда ваша. Щом тези условия са много тежки за вас, вървете си в Норфък и ме оставете с предишния ми самотен живот.