Читать «Баскервилското куче» онлайн - страница 11

Не може да се каже, че следствието изясни напълно всички обстоятелства, свързани със смъртта на сър Чарлз, но бе направено достатъчно, за да се опровергаят слуховете, възникнали поради суеверието на местните жители. Няма каквито и да е основания, за да подозираме нещо нечисто или да мислим, че смъртта се дължи на някакви други, а не на естествени причини. Сър Чарлз беше вдовец и може да се каже, в известно отношение човек с ексцентрични навици. Въпреки своето значително богатство личните му изисквания бяха скромни и цялата му домашна прислуга в Баскервил Хол се състоеше от една брачна двойка на име Баримор — съпругът, изпълняващ длъжността на лакей, а жената — на икономка. Техните показания, потвърдени и от няколко приятели на сър Чарлз, идат да покажат, че здравословното му състояние в последно време е било влошено, като те изтъкнаха по-специално сърдечната му болест, проявяваща се в промяна на цвета на лицето, задух и остро изразена нервна депресия.

Доктор Джеймс Мортимър, приятел и домашен лекар на покойния, даде показания в същия дух.

Истината по този случай е съвсем проста: всяка вечер, преди да си легне, сър Чарлз Баскервил имал обичай да се разхожда в имението си по известната алея с тисовете. Показанията на семейство Баримор свидетелствуват, че това било негов навик. На 4 юни сър Чарлз обявил намерението си да замине на другия ден за Лондон и наредил на Баримор да приготви багажа му. Тази вечер, както обикновено, той излязъл, за да направи нощната си разходка, през време на която имал навика да изпушва по една пура. И вече не се върнал. Когато в дванадесет часа Баримор видял входната врата все още отворена, той се обезпокоил и като запалил един фенер, излязъл да търси господаря си. Този ден било влажно, та стъпките на сър Чарлз по алеята можели да се проследят лесно. Към средата на тази алея има врата, която води към тресавището. Има признаци, които показват, че сър Чарлз е постоял там известно време. После пак е продължил разходката си и … на другия край на алеята било открито тялото му. Един факт, който остава необяснен, е показанието на Баримор, че следите на господаря му менят характера си от момента, в който той е подминал вратата: сякаш след това той е ходил на пръсти. Някой си циганин Мърфи, търговец на коне, бил по това време из тресавището на неголямо разстояние от алеята, но според собствените му признания тогава бил пиян повече от всеки друг път. Той твърди, че чул викове, но не можел да каже от коя посока са идвали.