Читать «Баскервилското куче» онлайн - страница 10

Приятелите спрели, както ще се досетите, по-трезви, отколкото когато тръгнали. Повечето от тях не щели по никакъв начин да продължават, но трима, кои били най-смели или може би най-пияни, подкарали към дола. И тогава пред тях се открила широка поляна и там стърчали два големи каменни стълба (те и днес могат да се видят там), поставени отколе от някакво древно племе. Месечината ясно светела над поляната и в средата й, където била паднала мъртва от страх и изтощение, лежала нещастната девица. Но не при вида на нейното тяло, ни при вида на тялото на Хуго Баскервил, който лежал до нея, настръхнали косите на тия трима дяволски смели гуляйджии: надвесена над Хуго и сграбчила го за гърлото, там стояла гадна твар — голям черен звяр, подобен на куче, ала по-голям от кое да е куче, видено от смъртен. И даже пред очите техни чудовището разкъсало гърлото на Хуго Баскервил и като обърнало към тях окървавената си муцуна с пламтящи очи, те изпищели от страх и полетели през тресавището, та да спасят живота си, като продължавали да надават викове. Единият, както разправят, умрял същата тази нощ поради виденото, а другите двамина до края на дните си били развалини человечески.

Такова е преданието, деца мои, за появяването на кучето, за което казват, че е причинило оттогава толкова горчиви страдания на рода наш. И ако аз го записах, то е заради туй, че това, кое добре се знае, е по-малко страшно от недоизреченото и догадките. Не може да се отрече, че мнозина из нашия род са имали злощастна смърт — внезапна, страшна и тайнствена. Но нека се уповаваме на безкрайната милост на Провидението, та то да не накаже невинните след трето и четвърто коляно, кои ги грози отмъщението, както е писано в Светото писание.

И така, на това Провидение ви оставям, деца мои, и съветвам ви, като ви предупреждавам, да се предпазвате от ходене из тресавището в късна доба, когато силите на злото властвуват.

Написано от Хуго Баскервил за синовете му Роджър и Джон с указание да не споменават нищо за това пред сестра им Елизабет."

Когато свърши четенето на този странен разказ, доктор Мортимър вдигна очилата си на челото и впи поглед в мистър Шерлок Холмс, който се прозина и хвърли угарката от цигарата си в огъня.

— Е? — попита Холмс.

— Не намирате ли, че това е интересно?

— Да, за някой любител на фантастични приказки. Доктор Мортимър извади от джоба си сгънат вестник.

— А сега, мистър Холмс, ще ви покажа нещо по-съвременно. Това е „Девън Каунти Кроникъл“ от 14 юни тази година. Вестникът съдържа кратко изложение на фактите, установени при смъртта на сър Чарлз Баскервил, която го сполетя няколко дни преди тази дата.

Приятелят ми се наклони малко напред и изражението му стана напрегнато. Като нагласи отново очилата си, нашият посетител започна:

— „Скоропостижната смърт на сър Чарлз Баскервил, чието име беше споменавано във връзка с предстоящите избори като вероятен кандидат на либералите в Среден Девъншир, потопи в скръб цялото графство. Въпреки че сър Чарлз живееше в Баскервил Хол сравнително от скоро време, неговият благ характер и изключителна щедрост му спечелиха обичта и уважението на всички, които са влизали в допир с него. В тази епоха на парвенюта е приятно да попаднем на случай, когато потомъкът на стара фамилия, която е видяла и лоши дни, е успял сам да си създаде състояние и се е завърнал с него, за да възстанови миналото величие на своя род. Както е известно, сър Чарлз спечели голямо богатство с умела борсова игра в Южна Африка. По-умен от тези, които продължават играта, докато колелото на щастието се обърне против тях, той превърна печалбите си в пари и се прибра в Англия. Сър Чарлз се установи в Баскервил Хол едва преди две години, но за никого не е тайна от какъв голям мащаб бяха плановете му за реконструкции и усъвършенствувания, прекъснати от неговата смърт. Тъй като беше бездетен, сър Чарлз още приживе открито е изразявал желанието си, щото цялото местно население да бъде облагодетелствувано от огромното му състояние, така че мнозина имат основание да оплакват преждевременната му кончина като загуба на свой близък. В колоните на вестника често бяха помествани съобщения за местни и на цялото графство дарения.