Читать «Среща с Медуза» онлайн - страница 16

Да, това изглеждаше правдоподобно и физиците сигурно щяха да стигнат до някакво обяснение. Но какво ли би направил един сляп чуждоземен, когато чуе такива звуци, застанал край бурно море, гейзер, вулкан или водопад? Най-вероятно е да ги припише на някой огромен звяр.

Един час преди изгрев слънце гласовете от дълбините замряха и Фокън се зае с подготовката за началото на втория си ден тук. Сега „Кон-Тики“ се намираше само на около пет километра над най-близкия слой облаци. Външното налягане се беше покачило на десет атмосфери, а температурата беше тропическа — тридесет градуса. Тук без никакво съоръжение човек би се чувствувал по-добре, отколкото с дихателен апарат с подходяща смес от хелий и кислород.

— Имам хубави новини за вас — докладваха от Центъра призори. — Облаците се разпръскват. След час ще имате частично изясняване, но внимавайте за вятъра.

— Вече забелязвам — отвърна Фокън. — Докъде ще мога да виждам?

— Поне на двайсетина километра, до следващата термична граница. Тези облаци са плътни и не се разпръскват.

И там за мен е недостъпно, помисли си Фокън. Температурата сигурно е над хиляда градуса. За пръв път един въздухоплавател трябва да се тревожи не за онова, което е над главата му, а под него.

Десет минути по-късно видя това, което Центърът от своето по-изгодно положение вече беше забелязал. Цветът край хоризонта се промени, облакът стана раздърпан, неравен, сякаш нещо го бе разкъсало. Той включи малката атомна пещ и „Кон-Тики“ набра още височина, за да му осигури по-добър поглед върху нещата.

Небето под него бързо се проясняваше, като че нещо разтапяше плътната завеса. Пред очите му се откриваше бездна. А след миг той плаваше над края на облачния каньон, дълбок двадесетина километра и широк стотина.

Под него се простираше нов свят. Юпитер бе отметнал един от множеството си воали. Вторият слой облаци, недостижим далече долу, беше по-тъмен от предишния. Почти оранжеворозов, със странни островчета от керемиденочервено. Овални островчета, разположени по посока на взелия в момента надмощие вятър — изток-запад. Те бяха стотици с почти еднакви размери и напомняха на Фокън пухкавите кълбовидни облачета на земното небе.

Той намали подемната сила и „Кон-Тики“ започна да се спуска към разтворилата се бездна. Тогава забеляза снега.

Във въздуха се образуваха бели снежинки и бавно се носеха надолу. А беше твърде топло за сняг, във всеки случай на тази географска ширина нямаше и следа от вода. Нещо повече, докато падаха в бездната, снежинките нито блестяха, нито светеха на слънцето. А когато след малко няколко от тях кацнаха на приборите отвън, пред централния илюминатор, той видя: те бяха сивобели, непрозрачни, съвсем некристални и много големи, няколко сантиметра големи, приличаха на восък и Фокън си помисли, че те наистина са от восък. В атмосферата край него се извършваше някаква химическа реакция, чрез която се втечняваше носещият се из въздуха на Юпитер въглеводород.