Читать «Във властта на морето» онлайн - страница 72

Такива бяха думите на капитан Гарсия, който просто не успя да намери думи за похвала! Но моите впечатления от децата, които показаха на какво са способни за доброто име на училището и ръководителите си, ме доведоха до мисълта, че те са готови на всичко, за да достигнат върха и имат всички качества да го направят! Пожелах им успех във всички начинания и си тръгнах, но винаги ще се връщам тук, защото зная, че отивам при приятели, които ще ме посрещнат подобаващо и с най-добри чувства! Посетителите на военноморска база Медейра стават все повече! Пожелавам на кадетите и ръководителите им да бъдат все така гостоприемни! За вестник „Валенсиана“ — Мириам Грей!

Бе настанала тишина, сякаш в двора нямаше никого!

Мануел Гарсия се изправи и вдигна високо ръка!

— Три пъти ура за Фатима, кадети! — извика той.

— Ура, ура, ура! — възторжените викове на кадетите изпълниха сърцата на всички.

— А сега бих искала да дам малък подарък на младоженците? — каза тя, след като шумът утихна.

— Разбира се! — усмихна се Мануел. — И благодарим за прекрасната статия!

— Продължавайте в същия дух и ще има много повече от една! — тя отвърна на усмивката му, след което се обърна към младоженците:

— Анджела и Антонио! Дълго мислих какъв да бъде моят сватбен подарък за вас. Бих ви подарила букет от рози, но те ще повехнат бързо, бих ви подарила кораб, но той ще бъде излишен. Затова, след като се консултирах с вашите кумове, решихме да ви подарим съвместно меден месец в областта Санта Круз. Не бих искала да ми откажете този подарък и не бих си и помислила, че ще откажете пред толкова много хора, затова съм ви приготвила билетите и ключовете за вилата, която е приготвена за вас. Е, приемате ли нашият подарък?

— Разбира се, Фатима — каза Анджела — не можем да ти откажем, нали, Тони?

— Всъщност, няма да се отклоним много от Венеция. Но как ще познаем вилата?

— Много просто! — усмихна се Фатима — Хващате водният автобус, който ще ви спре точно на улица Контарини. Вилата е срещу пицария Ал Казин дей Нобили. Ще се очаровате от това красиво място, повярвайте ми!

Безкрайни ръкопляскания и възторжени викове, предизвикани от изявлението на Фатима, прогониха всякакви съмнения от сърцата на младоженците.

Само ден след сватбата те заминаха за Санта Круз и, пътувайки по каналите, оглеждаха с любопитство къщичките наоколо, като се питаха дали и тяхната вила ще бъде толкова прекрасна като тях.

Но автобусът забави ход и те се размърдаха.

Беше време да слизат и да намерят крайната цел на пътуването.

Тръгнаха по улица Контарини, бавно се придвижваха напред и обсъждаха зеленината наоколо.

Минаха покрай пицария Ал Казин дей Нобили и се озоваха срещу постройката, която веднага привлече погледите им.

— Тони — прошепна Анджела — виждаш ли това, което виждам и аз?

— Скъпа… но… това е…

— Това трябва да е вилата… но… защо са написани нашите имена?

— Не зная, скъпа! Да влезем вътре. Може би там ще открием отговора.

Той отключи вратата и се озова в доста обширен двор, украсен с балони и много цветя.

След което влязоха в къщата!