Читать «Във властта на морето» онлайн - страница 70

А сега — горчиво!

Антонио отново целуна Анджела!

— Скъпи младоженци! — извика Фатима. — Аз и нашият скъп приятел Ференцио Малдини ви желаем от цялото си сърце много, много здраве, обич и щастие! Наслаждавайте се на живота, дарявайте си обич, но не забравяйте, че най — здравата основа на любовта е равенството! Поделяйте грижите и отговорностите си! Животът е пълен с предизвикателства, на пътя ви ще се изправят много трудности, проблеми, ще възникнат конфликти, но не се страхувайте — с вяра и търпимост ще ги преодолеете заедно. Нека животът ви се лее като шампанското в чашите ви! Наздраве и горчиво!

Двама от кадетите пристъпиха към тях. Единият от младежите връчи на Севаро покана за участие в журито на съвместно организирания конкурс между военноморска база Медейра и централната военноморска база, чието седалище бе в Мадрид, за избиране на най-добър кадет.

Поканата бе до семейство де Лука Севаро, а датата на конкурса бе два месеца след сватбата. Това означаваше, че Анджела и Антонио трябваше да пътуват до Мадрид, заедно с Куинси и Ребека, които също получиха такава покана.

Младежът се върна на мястото си, а другарят му произнесе реч, която разчувства младоженците:

— Уважаеми приятели и гости! Днес две млади птици свиха гнездо с много обич и надежда! Да пребъде благословено вашето семейство, скъпи младоженци! Нека в този суров и жесток свят то да бъде вашият остров на нежност! Заедно сътворете и изградете най-великото чудо — детския смях — и изживейте най-човешкото щастие — пълното с обич семейство. Намерете вашия пристан, тъй както ние намерихме своя дом, създаден от вас, мили приятели. От името на всички кадети, които са тук и присъстват на това велико събитие, искам да ви пожелая едно: нека вашият кораб никога не потъне! Бъдете честити! И наздраве!

Бурни ръкопляскания съпроводиха младежа до масата, а Толедо и Доминик се приближиха до просълзените младоженци, за да им честитят, след което Доминик се обърна към гостите с думите:

— Скъпи гости! Щастлив съм да присъствам на тази великолепна сватба, това е огромна чест за мен, но нека не забравяме, че това все пак е празненство, нека поне в този ден да няма сълзи и тъжни мисли (думите му бяха насочени към Толедо, който плачеше от радост), и все пак, ако има сълзи, те да бъдат от радост! А сега искам да призова младия кум: Куинси Медейра, не се крий из тълпата, а кажи кога ще бъде вашата сватба с Ребека. Искам да съм подготвен за това!

Кадетите избухнаха в бурен смях.

— Не се крия, Доминик — усмихна се Куинси — и бъди сигурен, че ти пръв ще узнаеш датата на нашата сватба, а аз съм сигурен, че няма да има нужда да се обаждам на приятелите си в Мексико — ти ще свършиш тази работа вместо мен, приятелю!

— Разчитай на мен за това! — каза той и вдигна чашата си. — Наздраве на всички!

Толедо вече се бе успокоил и прегърна чичо си!

— От сърце се радвам за вас, чичо — каза той — Анджела, изглеждаш великолепно, радвам се, че най-после се реши да станеш част от нашето семейство!