Читать «Във властта на морето» онлайн - страница 73
Антония Станчева
В средата на една от стаите, на малка масичка имаше плик, адресиран до Анджела и Антонио. Той го отвори, извади писмото и зачете на глас:
— Скъпи младоженци! От името на кумовете, от мое име и името на Ференцио Малдини, ви пожелавам щастлив меден месец и да се върнете с добри новини — знаете за какво говоря. Благодарение на Ренцо успяхме да убедим собствениците да продадат прекрасния си имот, който вече е ваш. Наслаждавайте се на тишината и спокойствието на това място, забравете поне за малко гордостта си и изживейте незабравими мигове във вила де ла Каста.
Анджела, не се сърди за името, което избрахме! Нека то да ти напомня за приключенията и другият живот, който ще остане незабравим! И още нещо — не забравяйте, че има хора, които биха искали да са на ваше място сега, затова пазете се и нека любовта ви води и напътства! Ние ви обичаме и подкрепяме изцяло! С много обич:
Кумовете, Фатима и Ренцо!
Бъдете щастливи!
— Тази вила е сватбеният подарък на Фатима? — извика Анджела — Но тя не може да направи това.
— Напротив, скъпа! — прегърна я Антонио. — Може и го е направила. Това място е прекрасно, може да поостанем малко, нали? — усмихна се той.
— Малко! — възкликна тя — Бих казала, че един месец е малко да опознаем всичко наоколо, Тони!
Подаръкът наистина бе прекрасен!
А младоженците?
Те бяха най — щастливите хора на света!
Клетвите, които си размениха един на друг по време на бракосъчетанието, бяха свещени за тях и никога нямаше да ги нарушат.
Животът им едва сега започваше — далеч от морските приключения и от опасностите, които ги съпътстваха по време на издирването на Куинси — всичко това остана назад, но не и забравимо.
Така Анджела и Антонио откриха щастието, от което се нуждаеха.
И все пак тъгуваха за безкрайния океан, който ги събра, и който им даде сили да продължат напред.
Дали някога щяха да пътуват отново по море?
Те не знаеха!
Но сегашният им живот бе още едно от предизвикателствата на Съдбата!
Сега трябваше да изградят бъдещето си, новото семейство и домът си, който бе в най-красивото кътче на Земята, а именно — Венеция — градът на романтиката и любовта!
И без да знаят накъде отиват, те поеха по пътя, обръщайки за последно поглед назад!
Дали бяха изпълнили мисията си, дали намериха това, за което бяха тръгнали?
Те намериха много повече! Намериха любов, блаженство, спокойствие!
Тръгнаха да търсят приятел, брат, а намериха сърцата си!
Антонио и Анджела се чувстваха благословени от щедрата ръка на Бог, и не спираха да благославят името му!
Вече бяха разбрали, че омразата и ненавистта могат само да ги доведат до отчаяние и грях!
Затова, когато откриха любовта, откриха и щастието да бъдат близо един до друг, да се обичат и да бъдат себе си!
Бяха станали и по-добри!
Огромната обич и непреклонността пред опасностите бяха отплатата за годините, които оставиха зад себе си, и знаеха защо е така; и можеха да назоват отговора: любовта към тези, които обичаме!…
Години по-късно в двора на вила Де ла Каста щеше да бъде поставена паметна плоча с надпис:
