Читать «Във властта на морето» онлайн - страница 36

Като стажант на кораб, той никога не би се осмелил да възрази на своя капитан, а тя го правеше, при това открито. Не можеше да не забележи искрите, които блещукаха в очите им, но как можеше да разбере дали са от гняв, или край тях витаеше любовта?

Колкото до Анджела, това, което чу, я накара да се замисли дълбоко.

Историята на Куинси бе потресаващо изненадваща и за нея. В този момент не би могла да каже какво чувства към Севаро — в сърцето и бушуваше едновременно любов и силна омраза, породена може би от факта, че собственият й брат застава на страната на приятеля си, който в този момент бе най-върлият й враг.

Тя чувстваше, че Куинси все повече се отдалечава от нея и това я правеше безсилна. Сълзите отдавна бяха пресъхнали, но оставаше болката, която с всеки изминал ден ставаше все по-силна.

При това положение не можеше да прецени какво ще стане, когато се върнат в Испания, тъй като преди всичко трябваше да преосмисли обърканите си чувства и да съумее да прости, както на брат си, така и на себе си.

Дали ще остане при капитан Севаро — това решение трябваше да вземе сама.

Най-объркан от всички бе полковникът!

Той си мислеше, че ако бе дочул викът на Куинси, може би щеше да предотврати падането му от борда. От друга страна, ако това бе станало, никога нямаше да срещне Анджела.

Той я поглеждаше мимоходом, наслаждаваше се на осанката и, но — вглъбена в себе си, тя крачеше мълчаливо до него, и не му обръщаше никакво внимание.

„Анджела, Анджела, какво ли ще стане с нас?“ — мислеше си той.

Тази мисъл го връщаше към реалността.

Вече се бе свечерило. Той се спря и другите се събраха около него.

— Какво ще правим, Куинси? Не можем да вървим през нощта, пък и трябва да поспим, нали?

— Така е, капитане. Предлагам да се разположим на лагер тук, а утре да продължим издирването.

— Тук? — попита Анджела ужасена — Но… Куинси… не говориш сериозно, нали?

— Напротив, говоря съвсем сериозно — заяви той, без да я поглежда — Ако нямаш нищо против, ще запалим огън, ще вечеряме и ще разпънем спалните чували.

— Но, Куинси, това е лудост…

— Стига, Анджела — прекъсна я Фатима — Нищо няма да ти стане, ако една нощ спиш под открито небе. Освен това е много приятно.

— Стига приказки — намеси се Севаро. — Не всички от нас са имали честта да попаднат на изоставен остров — добави той, внезапно защитавайки Анджела. — Не се тревожи — обърна се полковникът към нея — аз ще бъда до теб. Нищо няма да ти се случи.

— Благодаря, сър — каза тя тихо и го погледна. Стори му се, че в очите и блещукат сълзи.

Доминик и Куинси запалиха огън, а жените приготвиха вечерята. Няколко часа по-късно огънят вече догаряше и почти всички спяха.

Единствените, които все още будуваха, бяха Севаро и Анджела.

Въпреки страховете си, тя не можеше да позволи на полковника да бди цяла нощ над нея, докато тя спи спокойно под неговата закрила. Но той настоя и тя трябваше да приеме.

— Няма да ти позволя да будуваш цяла нощ — бе заявил. — Освен това скоро бе на легло, а аз не искам да се разболяваш отново.