Читать «Във властта на морето» онлайн - страница 12

— А кой ще поеме дежурствата ми?

— Аз!

— Но, сър…

— Това е заповед! — отсече Севаро като се върна на мястото си — И още нещо, стажант де Каста — тя се обърна — никога вече не ми повишавай тон.

— Извинете, сър! Няма да се повтори!

— Надявам се. А сега върви в каютата си и свали тази униформа. По-късно ще изпратя Самюел да провери дали си изпълнила заповедта ми.

— Ще се върна в каютата си, но не очаквайте да си легна, а още по-малко да сваля униформата си. Тя означава много за мен.

Капитанът премига учудено.

— Значи ли това, че няма да изпълниш заповедта?

Анджела се замисли.

— Само последната част от заповедта, сър!

— Да, или не, стажант!

— Да, сър! — отговори след кратко колебание тя.

— По дяволите, Анджела де Каста. Ти си най-непокорната стажантка, която съм имал. Куинси не беше такъв. Добре — въздъхна той и я погледна — прави каквото искаш в каютата си, но да не съм те видял в коридора до проверката. А сега си свободна!

— Слушам, сър! — отсече Анджела. Понечи да излезе, но изведнъж пристъпи бързо към капитана и му подаде един разпечатан плик.

— Какво е това? — попита Севаро учудено.

— Писмото на Куинси — каза тя тихо — помислих, че ще искате да го прочетете. Все пак той пише за вас. Надявам се да разберете какво сте значили вие за него. Ще го прочетете ли?

— Може би… по-късно…

— Разрешете! — каза тя и излезе.

Севаро се върна в каютата си, остави писмото настрани и се зае с документацията.

Но работата не вървеше.

Мислеше за Анджела, за Куинси, и най-вече за това писмо.

Какво ли е писал той за него?

И защо Анджела така настояваше да го прочете?

Колебанието му трая само миг.

Той извади писмото от плика и зачете…

Посещението на Севаро

На границата на любовта

… Скъпа моя сестричке, пиша ти това писмо от кораба „Делфин“. Тук е страхотно. Имаме прекрасен капитан, който ми е много добър приятел. Той е удивителен човек във всяко едно отношение.

Знаеш ли, Анджи, бих искал да се запознаеш с него. Ще видиш колко добре ще се разбирате. Дори съм намислил, когато се върнем от пътешествието, да го поканя у дома на чашка вино. Не се впрягай, дотогава ще съм станал офицер, дори по-добър и от моя приятел — капитана.

Липсваш ми, сестричке! Липсват ми Арчи, Мани и най-вече Ребека.

Толкова исках да я видя, преди да замина. За съжаление корабът потегли по-рано, отколкото очаквах.

Моля те, предай й, че много я обичам. Обещах ти да се държа като мъж, затова недей да мислиш, че хленча.

Аз просто ти пиша какво става тук.

Капитанът е много добър с мен. Обичам го като брат. Само не се обиждай, обичам го точно колкото теб, всъщност ви обичам и двамата. Вие сте моето семейство — ти, капитанът, Арчи, Беки, Мани и всички мои приятели.

Е, сега приключвам с писането. Само ви моля да не ме забравяте.

И най-вече ти, Анджи!

С цялата си обич: Куинси!

Когато капитанът прочете писмото — доколкото бе възможно, тъй като сълзите му потекоха още щом започна — вече бе станало късно.

Севаро погледна часовника си — 21:30 ч.