Читать «Володя Големия и Володя Малкия» онлайн - страница 8
Антон Павлович Чехов
А през нощта отново се разхождаха с тройка и слушаха циганите в ресторанта извън града. И когато пак минаха край манастира, Софя Лвовна си спомни за Оля и й стана страшно от мисълта, че за жените и девойките от нейната среда няма друг изход, освен непрестанно да се возят на тройка и да лъжат или пък да идат в манастир да убият плътта си… А на другия ден имаше среща и Софя Лвовна отново сама минаваше из града с файтон и си спомняше за лелята.
Подир една седмица Володя Малкия я остави. И след това животът й потече както преди, също тъй неинтересен, тъжен и понякога дори мъчителен. Полковникът и Володя Малкия играеха с часове на билярд и пикет, Рита безвкусно и вяло разказваше анекдоти, Софя Лвовна все се разхождаше с файтон и молеше мъжа си да я повози с тройка.
Тя ходеше почти всеки ден в манастира и досаждаше на Оля, оплакваше й се за непосилните си страдания, плачеше и чувстваше при това, че заедно с нея в килията влиза нещо нечисто, жалко, изхабено, а Оля машинално, с тон на заучен урок я успокояваше, говореше, че всичко ще мине и Господ ще й прости.
Информация за текста
Антон Павлович Чехов
Володя большой и Володя маленький, 1893
Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2009
Издание: Антон Павлович Чехов. Дамата с кученцето (сборник). Издателство „Труд“
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11126]
Последна редакция: 2009-04-04 11:00:00
1
От досада (фр.).
2
Извинете, не съм сам (фр.).
3
Пенсне (фр.).
