Читать «Йонич» онлайн - страница 12

Той е самотен. Живее скучно, нищо не го интересува.

През цялото време, откакто живее в Дялиж, любовта му към Котик беше единствената му, а вероятно и последна радост. Вечер той играе в клуба винт, а сетне седи сам на голямата маса и вечеря. Прислужва му лакеят Иван, най-старият и почтен лакей, поднасят му лафит №17 и вече всички — и управителят на клуба, и готвачът, и лакеят — знаят какво обича и какво не обича, стараят се с всички сили да му угодят, че току-виж се разсърди изведнъж и вземе да чука с бастуна по пода.

Докато вечеря, от време на време се обръща и се намесва в някой разговор:

— За кое говорите? А? За кого?

А когато понякога на съседна маса отворят дума за Туркини, той пита:

— За кои Туркини говорите? За онези, дето дъщеря им свири на пиано ли?

Ето всичко, което може да се каже за него.

А Туркини? Иван Петрович не е остарял, ни най-малко не се е променил и както по-рано все пуска остроти и разказва анекдоти; Вера Йосифовна чете на гостите си своите романи както по-рано с охота, със сърдечна простота. А Котик свири на рояла всеки ден по три-четири часа. Тя явно е остаряла, боледува често и всяка есен ходи с майка си в Крим. Изпращайки ги на гарата, когато влакът тръгва, Иван Петрович бърше сълзите си и вика:

— Прощавайте, моля!

И маха с кърпичката.

1898

Информация за текста

Антон Павлович Чехов

Ионыч, 1898

Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2009

Издание: Антон Павлович Чехов. Дамата с кученцето (сборник). Издателство „Труд“

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11141]

Последна редакция: 2009-04-04 11:00:00

1

„От чашата житейска…“ — из стихотворението на А. А. Делвиг „Елегия“, превърнато в романс от М. Л. Яковлев.

2

Кажи да ни дадат чай (фр.).

3

Руска народна песен.

4

Фраза, която княз Потьомкин казал на Фонвизин, след като прочел комедията му „Недорасъл“.

5

Парафраза на първия стих от романса на А. Г. Рубинщайн „Нощ“, написан по думи] на Пушкиновото стихотворение.

6

Вместо „ключове“ и „стена“.