Читать «Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)» онлайн - страница 37

Хаосът от мисли и чувства полека улягаше, разбраха колко е часът (беше минала полунощ), уточниха къде се намират (западните покрайнини на града, в самото начало на плажния сектор) и накрая си изясниха как да се доберат до хотел „Лулу“. Не беше много близо, но с такси щеше да отнеме не повече от час. Нямаше за къде да бързат.

А и не им се искаше, кой знае защо. Не беше ли странно? Да се откъснеш от родната си планета, да забравиш всичко, дори да не си вземеш за из път толкова необходими вещи, за да успееш, да догониш, да не изтървеш. А сега — хайде да се търкаляме на плажа, да се къпем в морето, и да си убиваме времето в уютен ресторант, смучейки лениво през сламката коктейли от тропически плодове с лед? Но тук това беше единственият начин за прекарване на времето. Язон вече го бе проумял. А ако започнеш да се щураш насам-натам, да нервничиш, да си блъскаш главата с глупости, беше най-сигурният начин да стопиш лагерите. При жените се изразяваше с пристъпи на истерия, а мъжете изпадаха в апатия. Просто климатът беше такъв. И в крайна сметка губиш повече, отколкото си икономисал.

Да кажат, че вечеряха без да бързат, беше все едно да кажат нищо: те закусваха, обядваха и вечеряха без пауза, като наваксваха всички планирани вечери, пропуснати заради суматохата на Касилия, през време на пътуването, когато съвсем бяха загубили апетит (при Язон например космическите полети винаги убиваха апетита му). И не на последно място, и двамата бяха загубили порядъчно количество калории при схватките и бягството, въпреки жестоката жега.

Но ето че сега дори и най-пухкавите пирожки и най-изисканите плодови сокове с минерална вода и лед не искаха да влизат в стомасите им: нямаше повече свободно място. А нощта беше още в разгара си. Язон изведнъж проумя, че подсъзнателно чака утрото. Така трябваше, макар да не знаеше точно за какво. А той беше привикнал да се доверява на интуицията си. Мета пък още повече му се доверяваше за всичко. По същество, ролята й в тази експедиция беше на негов телохранител. Младата невеста дори престана да се опитва да проумее мъдрите планове на жениха си. Нека просто това си бъде тяхно сватбено пътешествие. Сватбено пътешествие преди сватбата?? Голяма работа. При тях всичко беше различно, не като у обикновените хора.

До разсъмването според местните жители оставаше час и половина, и трябваше просто да убият с нещо времето. И Язон си зададе логичния въпрос: а с какво си запълваха нощите на тази планета, когато не спят?

С новопристигащите всичко беше ясно. Те се пръсват по почивните станции и хотели, и там, зад заключените врати на луксозните апартаменти и стаи, където аскетичните закони на Дархан нямат достъп, се отдаваха на всички мислими и немислими греховни радости, които можеха да дойдат на човешкия ум през дългите хилядолетия на историята си. А какво правеха местните? Оказа се, че те продължават да се тъпчат (забрани в количествено отношение нямаше), да се къпят в морето (с дрехите), да играя спортни (не хазартни!) игри и интелектуални (не хазартни!) игри — наистина, чудесно занимание нощем! И най-накрая, ходят в храма. Последното беше най-екзотично. Струваше си да се погледа.