Читать «Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)» онлайн - страница 36

— Хайде да се къпем — обърна се той към Мета. — Давай.

— А тук разрешават ли къпането след залез слънце? — неочаквано запита Мета, като се обърна не толкова към Язон, колкото към непознатия, току-що излязъл от водата, мъж.

Въпросът й беше съвсем естествен и туристът, който вече се бе наканил да си тръгва, любезно им обясни:

— Тук конкретно — може. Вие само не се събличайте съвсем голи и не падайте с ръце на пясъка, дори и при пълен мрак. Понякога тук се навъртат патрули с фенери. Аз самият съм бил свидетел.

— Благодаря ви — каза Язон.

Той се чувстваше абсолютно разбит. Сега беше точно моментът, в който да си поеме дъх, да се поотърси, да поплува в морето, да си прочисти напълно мозъка! Поне за десет минути. А след това хубавичко да хапнат някъде и да се наспят. Впрочем… стоп! В близко време спане не се предвиждаше никакво. Нищо, след като Солвиц ги бе превърнал в безсмъртни, в случай на необходимост можеха да не спят по шест-осем денонощия подред.

А водата наистина беше много приятна, някъде около двайсет и пет — двайсет и шест градуса, прохладна в сравнение с въздуха, но не чак такава, че да замръзнат. И с голяма концентрация на соли — човек можеше да лежи почти неподвижно във водата без потъне.

Изкъпаха се на смени. Вече ставаше ясно, че на курортната територия не се крадеше, не беше прието. Но това важеше за другите. А в техния случай двамата имаха специални отношения с този свят, и щеше да е повече от глупаво да се окажат почти голи без пари и технически присопособления на почти непозната и общо взето враждебна планета.

След това дойде редът на вълчия апетит, надминат единствено от жаждата.

На входа на заведението местен въгленочерен човек търгуваше със сокове. Соковете тук се продаваха не в кутии, както по цялата Галактика, а изцеждаха пресни плодове право пред погледа на клиента. Това беше здравословно и дори романтично, само дето сред изобилието от плодове не можеха да зърнат дори и дори и прилика с познатите им сортове и видове. Имаше някакви яркосини мъхести гевречета, и зеленикави корени с безформени преплетени кълба, и кехлибарени гроздове, плътно облепили счупените клонки, и продълговати, полупрозрачни сарделки с розовотелесен цвят, и подобни на гигантски малини отровнопурпурни пирамидки, и някакви ивичести топчици, подобни на миниатюрни дини. Най-накрая двамата почти едновременно съзряха познатите златисто-рижави цитруси, и разбира се, си поръчаха именно портокалов сок. Оказа се, че е доста далеч от портокала, дори и цветът му беше зеленикав, но най-важното, вксусът му не ги разочарова.

— Алфо шукран — благодари Язон на местното наречие, с което особено трогна търговеца, и получи пълното ресто в цяла шепа дархански монети. На другите, които плащаха в кредити, хитрият търговец все гледаше да закръгли цената в своя полза.

Заведението изглеждаше съвсем непретенциозна закусвалня, а апетитът им се беше отворил, още повече, че цените на Дархан радваха с умереността си. И те се отправиха в открития наблизо ресторант. Беше малко необичайно да поглъщат морските деликатеси, салати и обилни порции печено без алкохол в това уютно помещение с традиционно приглушена светлина. В менюто нямаше дори и намек за наличие на бира. Какво да се прави, затова пък всичко останало беше чудесно. Закоравелите пушачи ходеха да пушат скришом в тоалетната, но Язон не падна толкова ниско. Реши да потърпи до хотела.