Читать «Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)» онлайн - страница 190

— Какво дробите, Язон? — това беше първият въпрос, с който той ги посрещна когато свалиха шлемовете и захвърлиха ръкавиците, разкопчаха скафандрите и седнаха удобните меки кресла около масичката с напитки и плодове.

Корабът на Бервик беше доста скромен по размери, но съгласно системите за външна безопасност и оборудване на вътрешните помещения отговаряше на най-последните изисквания на армейската техника. Едновременно с това и беше обзаведен не без претенции за разкош. Кают-компанията тук абсолютно имитираше обстановката на някакъв супермодерен офис на някаква промишленоразвита планета. Всичко — от изкуствената гравитация и естествените аромати до видеопрозорците и стените, облепени с тапети с изображения на цветя.

— Страхотен супербот! — прошепна Мета, не успяла да сдържи възторга си. — Ех, и ние да си имахме един такъв!

Язон обаче дори и не реагира. Той някак още от самото начало се беше наострил. А пък след първите думи на Бервик, произнесени едва ли не вместо приветствие…

— Какви ги дробите, Язон?

Неприятен беше дори не толкова самият въпрос, колкото тонът, с който беше зададен.

— В какъв смисъл? — агресивно запита в отговор Язон.

— Във всякакъв — вече малко по-спокойно, но все още раздразнено, отвърна Бервик. — Отначало се хвърляте в грандиозно частно разследване, без да го съгласувате с когото и да било. А между другото, за разкриването на престъпления, още повече крупни, в Галактиката съществуват съответни служби и организации. Никога ли не сте чували за тях, Язон? Добре, да махнем с ръка на изпълненията ви на Дархан. Както и да е. В края на краищата, искали сте да откриете Морган, да спечелите някой друг кредит успоредно с това — съвсем нормални желания. Е, намерили сте го, е, не ви е било вече до пари. Също не е за чудене. Двамата с Морган сте коренно противоположни хора, понятни са ми всичките ви разногласия и съперничеството ви. Но да организирате целия този поход през цялата Галактита от Ямайка до Пир! Да сблъскате две непобедими сили! И при това да превърнете този направо страшничък спектакъл в хазартна игра за цялата обитаема Вселена! Не, за това трябва наистина невероятно фантазия! Язон, та вие сте просто като малко момче, което си играе със запалката на баща си! Вие имате ли изобщо представа какъв пожар може да пламне от игричките ви?

— Свършихте ли, Ричард Бервик?

Язон почувства, че се бе ядосал не на шега, и вече виждаше в какъв тон ще му отговаря. Ами той сега направо щеше да го размаже тоя надут самодоволен пуяк! После хвърли един кратък поглед към Мета и удивен забеляза пълната й безучастност. Очевидно, по пирянските понятия, Бервик не беше казал нищо оскърбително. Язон дори се обърка за момент; ами ако нямаше за какво да се гневи?

— Да, друже мой — поклати глава Бервик. — Сега чакам отговор от вас.

— Чудесно. Тогава слушайте. Аз си имам своя запалка. — Язон демонстративно извади запалката си и си запали цигара. — Баща не ми е подарявал запалка. А и той нямаше — сигурно я беше загубил на още на планетата Йолк. И самият той някъде изчезна, между другото. Всъщност, това ви е известно. Така, по повод на пожара. Аз не съм ви момченце, а най-автентичен професионален подпалвач. И изобщо не се срамувам от това. Някои неща в нашия свят трябва да се унищожават именно с метода на изгарянето. С дезинфекционна цел. За да се избегне разпространението на заразата.