Читать «Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)» онлайн - страница 189

— Какво сега, длъжен ли съм да ти дам отговор още на момента, Тони?

— Абе нищо не си длъжен. Мисли, колкото искаш. А аз в заключение ще ти кажа само още две думи. Вчера на Пир се приземи супербот от клас „невидим“. Другите ни кораби не са го засекли, а аз съм поставил на „Бригето“ (тъкмо наврме) съответния локатор. Общо взето, влязох в контакт с човека на борда на този кораб. Човекът също иска да се срещне с теб, Язон. Отскочил е до пирянците просто за вид. Той иска да се срещне с теб. Тайно от Морган. Така че или отивай при пирянците, легенда някаква ще ти измислим, или — което е много по-просто — пообщувай на първо време с тоя човек. Още сега, още докато Морган спи.

— Не разбрах, той какво, на борда при нас ли е? — реши да уточни Язон. — Само не си мисли, Тони, че аз вече съм се съгласил. Въпросът ми се корени в чисто човешкото любопитство.

Хауърд разбиращо се усмихна:

— Какво говориш, Язон, защо ще ми е да го пускам на кораба, ако той изобщо не иска да се вижда с Морган. Той е недалеч оттук, в пространството. Казах ти, че има супербот „невидим“. Казва се Ричард Бервик.

— Край, предавам се — каза Язон.

Трябваше да си признае, че бе очаквал такъв номер. Добре че поне Солвиц не беше решил персонално да го посети.

— Добре, Тони, дай ми координатите и позивните му… Или мислиш да ни организираш среща?

— Много е просто — каза Хауърд. — Качваш на един обикновен боен катер и излизаш в космоса. Той сам ще те намери.

— Добре. Само че аз ще летя с Мета. На два катера.

— Както искаш. — Хауърд нямаше възражения. — Три ще ти дам, стига само да кажеш. За останалото ще поговорим когато се върнеш.

Язон беше терзан от съмнения до самия старт дали изобщо ще им позволят да напуснат кораба. Ако това беше някакъв примитивен капан, всичко трябваше да свърши още до шлюза. А ако не, тогава пак имаше два варианта. Първият: там наистина го чакаше Бервик. Значи, уважаемият Гарант на стабилността ще му обясни какво става. Бервик беше такава сила, която спокойно можеше да му осигури закрила срещу флибустиерите. А пък ако там нямаше дори и следа от Бервик, тогава Бърз е моят револвер! и бегом на Пир. Малко преждевременно, наистина, но пък какво да направи. Сбогом, пирати! Беше ми приятно с вас, но вкъщи ми е още по-добре.

— Язон — запита го Мета, — ти изобщо разбираш ли какво става?

— Засега с големи усилия — честно си призна той.

А автентичният, добре познат глас на Бервик вече звучеше в слушалките:

— Язон, десетсекундна готовност, давам сигнал с фината настройка. Вървете строго по пеленга към стиковъчния ми модул. Как ме разбра?